Разбира се, и днес медицината не е напълно безпомощна
Съществуват най-различни лекарства, които се борят с болестта по един или друг начин. Едно от тях например – мемантин – атакува неврологичните смущения, които възникват, когато йонотропните N-метил-D-аспартат (NMDA) глутаматни рецептори в мозъка достигнат опасно високи стойности.
Недостатъкът на това лекарство обаче е, че не е способно да направи разлика между рецепторите, които са ни необходими, за да съществуваме нормално, и тези, появили се вследствие на Алцхаймер. Мемантинът атакува всичко. В резултат на това страничните ефекти – като халюцинации и кома – могат да бъдат наистина жестоки. Именно поради тази причина лекарството най-често се предписва в късните стадии на болестта, когато положителните ефекти надхвърлят рисковете.
Опишете първата си целувка.
"С моя съпруг или с някой друг?" (смее се) Франсис Смерш, 49 г. Диагностицирана с Алцхаймер на 48 г.
Ново изследване, публикувано през август тази година в Nano Letters, дава надежди и по отношение на мемантина.
Малка златна топка в битката с Алцхаймер
Екип, ръководен от Алекс Савченко от Станфордския университет и Елена Молоканова от Nanotools Bioscience, създаде наночастица, която блокира единствено и само излишните NMDA рецептори.
„Надяваме се, че нашият метод ще бъде въведен в клиниките възможно най-скоро, за да намери приложение в лечението на Алцхаймер и други заболявания“, изразява надежда Молоканова.
По начало „добрите“ и „лошите“ NMDA рецептори се срещат в различни части на мозъка. Първите се намират в синапсите (т.е. в пространството между невроните). „Лошите“ могат да бъдат навсякъде.
Савченко обяснява, че комуникацията между два синапса наподобява тази между двама души. Всичко е наред, когато се намират в тиха стая и се чуват ясно. Когато обаче има твърде много фонов шум (т.е. твърде много излишни рецептори) – говорителите се дезориентират и не могат да продължат пълноценно разговора си. В най-лошия случай това би могло да доведе до неврологична дегенерация.
Тук на помощ идва златната топка на учените. Тя е твърде голяма, за да се провре между синапсите. Размерът ѝ е едва 13 нанометъра. За справка – една обикновена брада пониква с 10 нанометъра за 1 секунда. Същевременно обаче може да си взаимодейства с всички останали излишни рецептори.
Освен злато, което е нетоксично, частицата, наречена AuM, съдържа и полиетилен гликол за допълнителна стабилност.
Проведените тестове са повече от обещаващи
Въпреки това все още е рано да се радваме. „Причините за Алцхаймер са толкова много. Дори да отстраним едно от неговите „пипала”, това няма да повлияе на останалите осем“, допълва Хауърд Джендълмън от университета на Небраска (UNMC), който не е участвал в изследването.
Не на последно място – не знаем и какви биха могли да бъдат дълготрайните последствия от подобна нанотерапия. Да, златото се използва в наночастиците, тъй като не е токсично. Все още обаче не сме сигурни какво ще се случи, когато в тялото на човек с хронично заболяване се натрупва голямо количество злато в продължение на 15 години.
Молоканова и Савченко признават, че е необходимо да се направят допълнителни проучвания. И двамата обаче вярват, че възможностите за приложения на частицата са огромни. „Преди кучето – т.е. мемантинът – тичаше като диво – казва Савченко. – Сега то е много по-полезно, тъй като можем да го контролираме“.
