33 години от аварията в Чернобил

26 април 2019 г., 00:00
8595

В този свеж априлски ден се навършват 33 години от една от най-големите трагедии в човешката история - аварията в АЕЦ "Чернобил". На 26 април 1986 г. се взривява четвърти енергоблок на централата.

Последствията са огромни – от радиационно заразяване пострадват 19 руски региона - почти 60 хил. кв. км, с население 2,6 млн. души.

Засегнати са 12 области в Украйна с площ 50 хил. кв. км; както и 46,5 хил. кв. км от територията на Беларус. Около 200 хил. души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните отпадъци падат на територията на Беларус.

Чернобилската авария обикновено се приема за най-тежката авария в историята на ядрената енергетика, като наред с аварията на АЕЦ Фукушима I от 2011 година е сред 2-те събития от ниво 7 по Международната скала за ядрени събития.

Инцидентът повдига въпроса за безопасността на съветската ядрена енергетика, като за известно време забавя развитието ѝ. Вече разделените държави Русия, Украйна и Беларус понасят значителни разходи за обеззаразяване и здравеопазване, вследствие на чернобилската авария.

26 април е доста драматична дата като цяло. На този ден през 1933 г. например е създадено Гестапо - тайната полиция на нацистка Германия. Четири години по-късно е бомбардиран испанският град Герника - трагедия, обезсмъртена от Пабло Пикасо в една от най-прочутите му картини. През 1942 г. Манджурия преживява най-тежкия минен инцидент в историята - загиват 1549 души. През 1999 г. хиляди компютри са поразени от вируса Чернобил. На тази дата е роден и Чарлз Франсис Рихтер - човекът, който измисля най-използваната скала за измерване на земетръси в света. Впрочем запознайте се сами със събитията от датата.

Събития
 

  •     1336 г. — Франческо Петрарка изкачва връх Ванту — символичен рожден ден на алпинизма.
  •     1802 г. — Наполеон Бонапарт подписва обща амнистия, която позволява на около 1000 от най-видните емигранти от Френската революция да се върнат във Франция.
  •     1933 г. — Създадено е Гестапо — официалната тайна полиция на Нацистка Германия.
  •     1937 г. — Гражданска война в Испания: Испанският баски град Герника е бомбардиран от самолети на Луфтвафе, изпратени от Хитлер в помощ на Франсиско Франко.
  •     1941 г. — В Любляна е създаден Освободителен фронт на словенския народ.
  •     1942 г. — При експлозия в мина в Манджурия (Китай) загиват 1549 миньори — най-тежкият минен инцидент в света.
  •     1949 г. — В Москва започва първата сесия на СИВ.
  •     1954 г. — Започва Женевската конференция, опит да се възстанови мирът в Индокитай и Корея.
  •     1962 г. — Космическият кораб Рейнджър 4 на НАСА се разбива в Луната.
  •     1962 г. — В космоса е изстрелян първият международен (англо-американски) спътник „Ариел“.
  •     1964 г. — Танганайка и Занзибар се обединяват в обща държава — Танзания.
  •     1978 г. — Започва гражданската война в Афганистан.
  •     1986 г. — Чернобилска авария: Четвърти реактор на атомната електрическа централа в Чернобил (Украйна) експлодира и се запалва, което е най-голямата ядрена авария в света.
  •     1990 г. — Регистрирано е Движението за права и свободи.
  •     1991 г. — Основан е футболният отбор Ф91 Дюделанж от Люксембург.
  •     1994 г. — В Южна Африка се провеждат първите многорасови избори.
  •     1999 г. — Хиляди компютри в света са поразени от компютърния вирус Чернобил.
  •     2000 г. — По инициатива на министър-председателя Иван Костов започва Българският Великден.
  •     2002 г. — 19-годишният Робърт Щайнхаузер застрелва 17 души в училището си в германският град Ерфурт, след което се самоубива.
  •     2005 г. — Под международен натиск, Сирия изтегля последните си 14 000 войници от Ливан, с което се слага край на 29-годишната военна доминация над страната.

Родени

  •     121 г. — Марк Аврелий, римски император († 180 г.)
  •     1573 г. — Мария Медичи, жена на Анри IV (Франция) († 1642 г.)
  •     1710 г. — Томас Рийд, шотландски философ († 1796 г.)
  •     1711 г. — Дейвид Хюм, шотландски философ († 1776 г.)
  •     1785 г. — Джон Джеймс Одюбон, американски художник († 1851 г.)
  •     1787 г. — Лудвиг Уланд, германски поет († 1862 г.)
  •     1798 г. — Йожен Дьолакроа, френски художник († 1863 г.)
  •     1807 г. — Шарл Огюст Фросар, френски генерал († 1875 г.)
  •     1829 г. — Теодор Билрот, австрийски хирург († 1894 г.)
  •     1865 г. — Аксели Гален-Калела, финландски художник († 1931 г.)
  •     1874 г. — Инеса Арманд, комунистка († 1920 г.)
  •     1879 г. — Оуен Ричардсън, британски физик, Нобелов лауреат († 1959 г.)
  •     1889 г. — Лудвиг Витгенщайн, австрийски философ († 1951 г.)
  •     1893 г. — Дража Михайлович, сръбски генерал († 1946 г.)
  •     1894 г. — Рудолф Хес, нацистки офицер († 1987 г.)
  •     1898 г. — Висенте Алейксандре, испански поет, Нобелов лауреат († 1984 г.)
  •     1900 г. — Чарлз Франсис Рихтер, американски сеизмолог († 1985 г.)
  •     1903 г. — Константин Константинов, български музиколог († 1955 г.)
  •     1905 г. — Жан Виго, френски кинорежисьор († 1934 г.)
  •     1912 г. — Алфред ван Вогт, канадски писател († 2000 г.)
  •     1915 г. — Димитър Измирлиев, български учител, журналист и общественик († 1983 г.)
  •     1917 г. — Йау Минг Пей, американско-китайски архитект
  •     1917 г. — Кочо Караджов, български стопански деател († 2002 г.)
  •     1926 г. — Верка Сидерова, българска певица
  •     1928 г. — Херта Крефтнер, австрийска писателка († 1951 г.)
  •     1932 г. — Франсис Ле, френски композитор
  •     1933 г. — Арно Пензиас, американски физик, Нобелов лауреат
  •     1940 г. — Джорджо Мородер, италиански композитор
  •     1949 г. — Емил Басат, български журналист
  •     1954 г. — Силвия Кацарова, българска певица
  •     1958 г. — Георги Лозанов, медиен експерт
  •     1962 г. — Борис Велчев, български юрист
  •     1962 г. — Наско Сираков, български футболист
  •     1963 г. — Джет Ли, китайски актьор
  •     1977 г. — Том Уелинг, американски актьор
  •     1980 г. — Чанинг Тейтъм, американски актьор

Починали

  •     757 г. — Стефан III, римски папа (* неизв.)
  •     1566 г. — Диана дьо Поатие, френска благородничка (* ок. 1499)
  •     1635 г. — Алесандро Тасони, италиански поет (* 1565)
  •     1731 г. — Даниел Дефо, английски журналист и писател (* 1660 г.)
  •     1815 г. — Карстен Нибур, немски изследовател (* 1733 г.)
  •     1910 г. — Бьорнстерне Бьорнсон, норвежки писател Нобелов лауреат (* 1832 г.)
  •     1914 г. — Едуард Зюс, Австрийски геолог (* 1831 г.)
  •     1915 г. — Джон Бъни, американски комик и актьор (* 1863 г.)
  •     1923 г. — Никола Юруков, български архитект и революционер (* 1880 г.)
  •     1931 г. — Джордж Мийд, американски философ (* 1867 г.)
  •     1932 г. — Никодим Тивериополски, български духовник (* 1864 г.)
  •     1936 г. — Димитър Перниклийски, български военен деец (* 1860 г.)
  •     1940 г. — Карл Бош, германски химик, Нобелов лауреат (* 1874 г.)
  •     1945 г. — Павло Скоропадски, украински политик и генерал (* 1871 г.)
  •     1957 г. — Гичин Фунакоши, японски „баща“ на карате-до (* 1868 г.)
  •     1960 г. — Страшимир Димитров, български геолог (* 1892 г.)
  •     1964 г. — Димитър Гичев, български политик, дипломат (* 1893 г.)
  •     1969 г. — Морихей Уешиба, създател на айкидото (* 1883 г.)
  •     1976 г. — Андрей Гречко, съветски маршал (* 1903 г.)
  •     1984 г. — Каунт Бейзи, американски джаз пианист (* 1904 г.)
  •     1986 г. — Дечко Узунов, български художник (* 1899 г.)
  •     1989 г. — Люсил Бол, американска актриса (* 1911 г.)
  •     1994 г. — Масутацу Ояма, японски каратист (* 1923 г.)
  •     1997 г. — Петър Бобев, български писател (* 1914 г.)
  •     2010 г. — Радой Попиванов, български биолог (* 1913 г.)

Празници

  •     ООН — Световен ден на авторското право (отбелязва се от 2001 г.)
  •     Армения — Ден на граничната охрана
  •     Израел — Възпоменателен ден на героите
  •     Русия — Ден в памет на жертвите на радиация, аварии и катастрофи
  •     Танзания — Ден на обединението (чества се обединението на Танганика и Занзибар в една държава, 1964 г., национален празник) 

Източник: Уикипедия

Ключови думи:
Коментари