3 декември 1931 г. – Битката с махмурлука става с една идея по-лесна

03 декември 2018 г., 00:00
1361

Akos Nagy / Shutterstock

3 декември 1931 г. Алка Зелцер излиза за първи път на пазара. Край на всички главоболия, предизвикани от твърде дългото прекарване в кръчмата, бара или дискотеката.

Алка Зелцер (комбинация от аспирин и сода бикарбонат) е създаден от Морис Тренър – главен химик в Dr. Miles Medicine Company. Той е представян като лекарство, което облекчава най-разнообразни болки, като главоболие, отстранява киселините в стомаха, помага при наличието на силна треска и т.н. Може би най-полезното му свойство е неутрализирането на омразния на всички ни махмурлук.

В момента търговската марка Алка Зелцер е собственост на „Байер“.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1557 г. — В Единбург (Шотландия) е подписана Конгрегация на Бог, с което се узаконява Реформацията и създаването на презвитерианска църква.
•    1586 г. — В Англия са пренесени от Колумбия картофите като земеделска култура.
•    1621 г. — Галилео Галилей изобретява телескопа.
•    1775 г. — За първи път е издигнат американския флаг.
•    1810 г. — Англия завоюва от Франция остров Мавриций.
•    1818 г. — Илинойс става 21 щат на САЩ
•    1828 г. — Осъществено е обединението на Прусия и за столица на унията е определен Кьонигсберг (дн. Калининград).
•    1866 г. — Петко Славейков основава вестник Македония в Цариград.
•    1891 г. — Народното събрание приема закон за армията, който полага основите на модерната Българска армия.
•    1910 г. — Жорж Клод демонстрира създадената от него неонова лампа на изложение вПариж.
•    1912 г. — Балканската война приключва с подписването на примирие между Османската империя, от една страна, иБългария, Гърция, Черна гора и Сърбия (Балканският съюз). Тази война трае 2 месеца.
•    1917 г. — Открит е Квебекският мост — най-дългият за своето време мост в света.
•    1938 г. — В Германия е приет закон за национализация на собствеността на евреите.
•    1951 г. — В Турция е въведено смъртно наказание за комунистическа дейност.
•    1955 г. — ООН приема решение за създаване на Международна агенция за атомна енергетика.
•    1959 г. — Първият в света атомен ледоразбивач Ленин е пуснат на вода в корабостроителницата в Ленинград (СССР).
•    1960 г. — Министерският съвет създава външнотърговското предприятие Тексим за търговия със специални стоки, в т.ч. с оръжие.
•    1966 г. — Край Кремълската стена са погребани останки на незнаен войн и е създаден известния Гроб на незнания воин.
•    1967 г. — Кристиан Барнард осъществява в Кейп Таун, ЮАР първата трансплантация на сърце на 53-годишният Луис Уашкански — пациентът умира 18 дни по-късно от двустранна бронхопневмония.
•    1971 г. — Избухва войната между Индия и Пакистан.
•    1973 г. — Космическият кораб Пионер 10 изпраща към Земята първите близки снимки от Юпитер.
•    1984 г. — При тежка производствена катастрофа в индийския град Бхопал загиват около 2500 души, около 100 хиляди души са с увредено здраве от натряване, евакуирани са над 200 хиляди души.
•    1986 г. — Американският президент Роналд Рейгън обнародва първия бюджет на САЩ превишаващ един трилион долара.
•    1997 г. — В град Отава, Канада, представители на 121 страни подписват договор, забраняващ поставянето на противопехотни мини. САЩ, Китайската народна република и Русия не подписват договора.
•    1999 г. — НАСА загубва радиовръзка с марсианския полярен самоход Марс Полар Лендър минути преди той да навлезе в атмосферата на Марс.

Родени

•    1368 г. — Шарл VI, крал на Франция
•    1447 г. — Баязид II, султан на Османската империя
•    1596 г. — Николо Амати, италиански майстор на цигулки
•    1684 г. — Лудвиг Холберг, норвежки писател
•    1800 г. — Франце Прешерн, словенски поет
•    1823 г. — Станислав Доспевски, български художник
•    1830 г. — Фредерик Лейтън, английски художник
•    1857 г. — Джоузеф Конрад, английски писател
•    1869 г. — Слободан Йованович, сръбски политик
•    1883 г. — Антон Веберн, австрийски композитор
•    1886 г. — Мане Сигбан, шведски физик, Нобелов лауреат
•    1889 г. — Стоян Загорчинов, български писател
•    1895 г. — Ана Фройд, австрийски психоаналитик
•    1897 г. — Иван Георгиев, български агроном
•    1899 г. — Хаято Икеда, министър-председател на Япония
•    1900 г. — Ричард Кун, австрийски биохимик, Нобелов лауреат през 1938 г.
•    1902 г. — Кирил Мирчев, български езиковед
•    1908 г. — Ханес Алфвен, шведски физик, Нобелов лауреат
•    1909 г. — Владимир Аврамов, български цигулар
•    1911 г. — Нино Рота, италиански композитор
•    1922 г. — Свен Нюквист, шведски кинооператор
•    1925 г. — Ким Те Чжун, президент на Южна Корея, Нобелов лауреат
•    1926 г. — Кирил Янев, български актьор
•    1930 г. — Жан-Люк Годар, френски режисьор
•    1933 г. — Иван Сакарев, български политик
•    1934 г. — Абимаел Гусман, перуански комунист
•    1945 г. — Божидар Димитров, български историк
•    1948 г. — Ози Озбърн, английски певец
•    1949 г. — Милка Стоянова, българска поетеса
•    1955 г. — Алберто Тарантини, аржентински футболист
•    1960 г. — Дарил Хана, американска актриса
•    1960 г. — Джулиан Мур, американска актриса
•    1965 г. — Катарина Вит, германска фигуристка
•    1971 г. — Мартин Стоев, български волейболист
•    1972 г. — Малин Орачев, български футболист
•    1974 г. — Албена Денкова, българска състезателка по фигурно пързаляне
•    1977 г. — Адам Малиш, полски състезател по ски скокове
•    1981 г. — Давид Вия, испански футболист
•    1984 г. — Авраам Пападопулос, гръцки футболист
•    1985 г. — Ласло Чех, унгарски плувец

Починали

•    1154 г. — Анастасий IV , римски папа
•    1533 г. — Василий III, велик княз на Московското княжество
•    1552 г. — Франциск Ксаверий, основател на Ордена на йезуитите
•    1888 г. — Карл Цайс, германски механик
•    1893 г. — Михаил Амиорков, български военен деец
•    1894 г. — Робърт Луис Стивънсън, британски писател
•    1919 г. — Пиер-Огюст Реноар, френски живописец
•    1834 г. — Симиън де Уит, американски географ
•    1935 г. — Шарл Рише, френски психолог, Нобелов лауреат
•    1949 г. — Елин Пелин, български писател
•    1973 г. — Йожеф Дарваш, унгарски писател
•    1987 г. — Кристине Буста, австрийска поетеса
•    1995 г. — Александър Кайдановски, руски актьор
•    1996 г. — Жорж Дюби, френски историк
•    1999 г. — Скатман Джон, американски музикант
•    2003 г. — Дейвид Хемингс, британски актьор

Празници

•    Католическа църква — Ден в памет на Св. Франциск
•    ООН — Международен ден на хората с увреждания
•    Гана — Национален ден на фермерите

Ключови думи:
Коментари