На тази дата шотландският биолог и фармаколог сър Александър Флеминг забелязва бактерициден мухъл, развиващ се в лабораторията му в Лондон, и открива субстанцията, която по-късно е наречена пеницилин.

Пеницилинът е първият антибиотик в света и спада към групата на бета-лактамите. Въпреки че е открит от Флеминг, разработката на пеницилина за употреба като лекарство се приписва на лауреатите на Нобелова награда за медицина Хауърд Флори и Ърнст Чейн.

Въпреки това, няколко други изследователи описван бактериостатичния ефект на Penicillium по-рано от Флеминг. Изглежда, че първата подобна публикация е направена през 1875 година от Джон Тиндал в Кралското дружество в Лондон. Френският лекар Ернест Дюшен (Ernest Duchesne) документира смъртоносното въздействие на някои видове мухъл върху бактериите в публикация от 1894 г., която не е приета от института „Пастьор“ заради младостта му.

Флеминг разказва, че моментът на пробива му е в утрото на петък, 28 септември 1928 година.  Докато работи в лабораторията си в мазето на болницата Св. Мария в Лондон (сега част от Империъл Колидж), Флеминг забелязва "ореол", в който липсва бактериален растеж около синьо-зеления мухъл, замърсяващ паничката на стафилококова бактериална култура. Той заключава, че мухълът освобождава субстанция, която потиска бактериалния растеж и разтваря клетките на бактерията.

Отглежда чиста култура и открива, че това е пеницилиновия мухъл, сега познат като Penicillium notatum. Чарлз Том, американски специалист работещ в Министерството на земеделието на САЩ, е признат експерт и Флеминг отнася въпроса до него. Флеминг измисля терминът "пеницилин" за да опише филтрата на "бульонната" култура на пеницилиновия мухъл.

Дори в тези ранни етапи, пеницилинът се оказва най-ефективен срещу Грам-положителните бактерии, и неефективен срещу Грам-отрицателни организми и плесени. Първоначално Флеминг смята че пеницилинът ще бъде полезен дезинфектант, тъй като е мощен при минимална токсичност в сравнение с антисептиците в онези дни, и отбелязва неговата стойност при изолация на Bacillus influenzae (бактериална инфлуенца / грип) (сега познат като Haemophilus influenzae). След по-нататъшни експерименти Флеминг е убеден, че пеницилинът не може да оживее достатъчно дълго в човешкото тяло, за да убие патогенните бактерии и спира да го изучава след 1931 г. През 1934 г. подновява клиничните проучвания до 1940 г.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития


    48 пр.н.е. г. — Помпей Велики е убит по заповед на египетския цар Птолемей XII, след като акостира в Египет.
    1066 г. — Уилям Завоевателя напада Англия: започва Норманското нашествие.
    1781 г. — Американската война за независимост: Американските войски подкрепени от френската флота започват Обсадата на Йорктаун във Вирджиния.
    1823 г. — Папа Лъв XII е избран за папа.
    1864 г. — Основана е Международната организация Първи интернационал в Лондон.
    1867 г. — Торонто става столица на Онтарио.
    1887 г. — В Княжество България се провеждат избори за 5 Обикновено народно събрание, спечелени от поддръжници на Стефан Стамболов. Гласуват 22% от избирателите.
    1939 г. — Втората световна война: Нацистка Германия и СССР се споразумяват за разделянето на Полша съгласно Пакта Рибентроп-Молотов, след като нахлуват в нея.
    1950 г. — Индонезия се присъединява отново към ООН.
    1961 г. — Военен преврат в Дамаск окончателно слага край на Обединената арабска република — съюз между Сирия и Египет от 1958 до 1961.
    1987 г. — На площад "Свобода" в Русе над 300 души протестират срещу безразличието на управниците за хлорните румънски отрови над града. Най-смелите от тях носят лозунги: "Мирна демонстрация за въздух", "Стига празни обещания", "Искаме здраво поколение". Това е първата улична демонстрация по време на комунистическата диктатура в Народна република България.
    1994 г. — Фериботът Естония потъва в Балтийско море, загиват 852 души.
    2000 г. — Втората интифада: Ариел Шарон посещава джамията Ал-Акса, известна сред евреите като Храмовият хълм в Йерусалим.
    2008 г. — Американската компания SpaceX успешно изстрелва първата частна космическа ракета в орбита - Фалкън-1.

Родени

    551 пр.н.е. — Конфуций, китайски философ († 479 г.)
    1565 г. — Алесандро Тасони, италиански поет († 1635 г.)
    1573 г. — Микеланджело да Караваджо, италиански художник († 1610 г.)
    1803 г. — Проспер Мериме, френски писател и драматург († 1870 г.)
    1841 г. — Жорж Клемансо, министър-председател на Франция († 1929 г.)
    1863 г. — Никола Бобчев, български филолог († 1938 г.)
    1867 г. — Никола Писаров, български военен деец († ? г.)
    1885 г. — Тодор Сопотски, български революционер († 1944 г.)
    1887 г. — Ейвъри Бръндидж, американски спортен функционер († 1975 г.)
    1888 г. — Йоахим Лемелсен, немски генерал († 1954 г.)
    1897 г. — Мухтар Ауезов, казахски писател († 1961 г.)
    1901 г. — Ед Съливан, американски шоумен († 1974 г.)
    1905 г. — Макс Шмелинг, немски боксьор († 2005 г.)
    1908 г. — Марин Големинов, български композитор († 2000 г.)
    1916 г. — Питър Финч, английски актьор († 1977 г.)
    1924 г. — Марчело Мастрояни, италиански актьор († 1996 г.)
    1934 г. — Брижит Бардо, френска актриса и модел
    1934 г. — Тодор Диев, български футболист († 1995 г.)
    1935 г. — Веселин Георгиев, български писател, драматург и преводач († 2013 г.)
    1941 г. — Едмунд Щойбер, германски политик
    1942 г. — Добромир Манев, български актьор
    1954 г. — Максим Генчев, български актьор и режисьор
    1958 г. — Бесник Мустафай, албански писател и политик
    1961 г. — Йорданка Донкова, българска лекоатлетка
    1964 г. — Клаудио Борхи, аржентински футболист
    1966 г. — Димитър Цанчев, български дипломат
    1966 г. — Мария Каналс Барера, американска актриса
    1966 г. — Стефан Командарев, български режисьор
    1967 г. — Мира Сорвино, американска актриса
    1968 г. — Мика Хакинен, финландски пилот от Формула 1
    1968 г. — Наоми Уотс, английска актриса
    1970 г. — Кимико Дате-Крум, японска тенисистка
    1976 г. — Фьодор Емеляненко, руски състезател по ММА
    1979 г. — Нихат Алпту Алтънкая, турски актьор
    1982 г. — Александър Анюков, руски футболист
    1987 г. — Хилари Дъф, американска актриса
    1988 г. — Атанас Курдов, български футболист

Починали

    48 пр.н.е. — Помпей Велики, римски пълководец (* 106 пр.н.е.)
    935 г. — Вацлав I Свети, Херцог на Бохемия (* 907 г.)
    1362 г. — Урбан V, римски папа (* 1310 г.)
    1891 г. — Херман Мелвил, американски романист (* 1819 г.)
    1895 г. — Луи Пастьор, френски учен (* 1822 г.)
    1902 г. — Дине Клюсов, български революционер (* ? г.)
    1902 г. — Йосиф Иванович, румънски композитор (* 1845 г.)
    1917 г. — Димитър Мирасчиев, български революционер (* 1872 г.)
    1917 г. — Мирчо Найденов, български революционер (* 1878 г.)
    1918 г. — Георг Зимел, Философ (* 1858 г.)
    1938 г. — Киро Узунов, български революционер (* 1864 г.)
    1953 г. — Едуин Хъбъл, американски астроном (* 1889 г.)
    1964 г. — Михаил Светлов, съветски поет (* 1903 г.)
    1964 г. — Харпо Маркс, американски артист (* 1888 г.)
    1966 г. — Андре Бретон, френски поет (* 1896 г.)
    1969 г. — Кимон Георгиев, министър-председател на България (* 1882 г.)
    1978 г. — Йоан Павел I, римски папа (* 1912 г.)
    1989 г. — Фердинад Маркос, филипински президент (* 1917 г.)
    1991 г. — Майлс Дейвис, американски музикант (* 1926 г.)
    1994 г. — Илко Ескенази, български политик (* 1949 г.)
    2003 г. — Валтер Томан, австрийски писател (* 1920 г.)
    2003 г. — Елия Казан, американски режисьор (* 1909 г.)
    2010 г. — Артър Пен, американски режисьор (* 1922 г.)
    2012 г. — Майкъл О'Хеър, американски актьор (* 1952 г.)

Празници

    Международен ден на правото да знам — Отбелязва се от 2003 г. по инициатива на Международната мрежа на защитниците на свободата на информацията, създадена на международната среща на организациите за свобода на информацията в София, България (28 септември 2003 г.)
    Тайван — Ден на учителя