“Попитайте кое да е дете за Египет и то веднага ще ви каже за Тутанкамон”, заяви световноизвестният египетски археолог Захи Хауас пред “Обекти” и едва ли греши. Младият фараон е безспорно една от най-известните личности на всички времена – и то не толкова заради живота си, колкото заради своята смърт. Ражда се през 1341 г. пр.н.е. с името Тутанкатон – “Живия образ на бог Атон”. Наследява баща си – една скандална фигура на име Ехнатон, известна най-вече с това, че се опитва да прокара монотеистичен култ към слънчевия бог Атон и че се жени за царицата, останала в историята с красотата си – Нефертити. Царува около девет години и умира през 1323 г. пр.н.е. при доскоро мистериозни обстоятелства. През 1922 г. английският археолог Хауърд Картър открива гробницата му – най-запазената в цялата Долина на царете. В нея лежала

мумия с великолепна погребална маска, чийто образ придобива светкавична известност и отрежда на Тутанкамон вечна слава и в модерното общество. Находката на Картър се прочува до такава степен, че отключва истинска вълна от египтомания в западния свят, която продължава и до днес. Любопитството към цар Тут обаче задвижва лавина от въпроси и конспиративни теории – защо е умрял тъй млад, наистина ли е син на Ехнатон и Нефертити, как е живял и как е царувал. Почти век учени от близо и далеч спекулират върху отговорите на тези въпроси. Изписани са тонове литература, заснети са километри филмова лента, но истинските отговори бяха дадени чак сега благодарение на д-р Хауас и модерните технологии.

ДНК анализът и снимките със САТ скенер на мумията на младия фараон, както и на останките на други членове от царското семейство като Ехнатон, за които се предполага, че по някакъв начин са свързани с него, разкриха смайващи новости около родословието и смъртта на владетеля. За първи път е анализирана успешно ДНК от мумии с помощта на микросателитна технология и за щастие се оказа, че тя е достатъчно добре запазена, за да разкаже за тайните на полубоговете от 18. династия. Проучванията се проведоха като част от проекта “Семейството на Тутанкамон”.

Египетските учени прекараха последните две години в изследване на останките на 19-годишния фараон и неговото семейство. Едно от най-важните им открития бе доказателството, че

младежът не е бил убит от алчните за власт свои настойници – първожреца Ай и военачалника Хоремхеб, а е починал мъчително от тежка малария и костни деформации. Ранната му кончина и съмнителната фрактура в основата на черепа му караха поколения археолози детективи да спекулират с обстоятелствата около смъртта му. Освен това мистериозните наранявания на гръдния кош и крайниците показват, че той вероятно е паднал зле от колесница по време на ловния сезон малко преди да умре – дали случайно или нарочно, това никой не може да каже. Д-р Йехия Закария Гад от Медицинския департамент по молекулярна генетика към Националния изследователски център в Кайро обаче откри в тялото на фараона протозоя Plasmodium falciparum, който причинява малария. В гробницата са намерени още лечебни семена, плодове и билки, които подкрепят теорията, че младото момче е било лекувано от тежката инфекция до края на живота си. Тя се е оказала фатална и заради ужасните костни деформации, които вероятно са причинени от прастария навик на фараоните да се женят за сестрите и дъщерите си. Учените сканирали скелета на Тут и открили, че той е бил куц и е имал много слаби кости с различни изкривявания. Че това е било така, личи и от колекцията от над сто патерици и бастунчета, запазена близо до саркофага в гробницата му. На стената й има и изображение, което показва как младият фараон ловува седнал – нещо крайно нетипично за времето, което показва, че той просто не е можел да се държи на краката си. Да,

Тутанкамон е бил младо момче с живот на старец – тежко бреме, заложено в гените му от дълга родова история на кръвосмешение.

Какъв обаче е бил този славен род? Историята на 18. династия от Ел Амарна бе донякъде тъмна Индия за изследователите въпреки ярките звезди от историята й – Тутанкамон, Ехнатон, Хатшепсут, Нефертити. Какви обаче са връзките между тези хора, доскоро никой не можеше да каже със сигурност. Хубаво, че живеем в ерата на добрата стара ДНК. Няма по-точен свидетел на миналото, реши и екипът на Хауас, а древните пирамиди в някакъв смисъл наистина са машини на времето – те пренесоха генетичния код на обитателите си през хилядолетията до момента, в който технологиите на новата ДНК лаборатория към каирския университет, дарена от Discovery Channel, впрегнаха възможностите си за разчитането му. Информацията от Y-хромозомите на мумиите доказа, че бащата на Тутанкамон наистина е бил царят еретик Ехнатон, чието тяло почти със сигурност е мумията KV55. Предишни изследвания предполагаха, че тази мумия е на млад човек на възраст около 25 години, което караше учените да отхвърлят възможността това да е Ехнатон, който се е качил на трона като зрял мъж и е управлявал 17 години, като със сигурност е починал на по-късна възраст. САТ скенерът и генетичната информация обаче помогнаха на Хауас да докаже, че KV55 е починал на възраст между 45 и 55 години и следователно може да бъде Ехнатон. Нещо повече – гените пряко свързаха Тутанкамон, KV55 и бащата на Ехнатон – Аменхотеп ІІІ, доказвайки биологичната връзка на фараонската династия.

Що за царска драма ще бъде това обаче без участието на дами? В гробницата на Аменхотеп ІІ бяха открити две анонимни мумии на жени, които археолозите романтично нарекоха Старата дама и Младата дама. ДНК анализът показа, че предполагаемият Ехнатон е син на Старата дама, която със същите методи бе идентифицирана като великата царица Тия, жена и сестра на фараон Аменхотеп ІІІ. Младата дама пък се оказа майката на Тутанкамон и сестра на Ехнатон от същите родители. Голямата загадка е дали това не е самата Нефертити? Ако успее да докаже това, Захи Хауас със сигурност ще остави със златни букви името си в историята на археологията.

Разследването на световноизвестния египтолог бe разкрито в подробности от специалния двусериен филм “Тутанкамон отблизо”, който Discovery Channel излъчи преди време. Първата част на предаването разкрива деликатното и безпрецедентно извличане на ДНК от мумията на Златното момче и ще разкрие подробности от тайните, обвиващи царственото му семейство. Втората серия показва неизследваните досега доказателства за причината на смъртта на цар Тут и

разкрива как страданията му се отразяват на неговото управление като военен, религиозен и политически лидер. Триумфът на египетските учени е само началото на одисеята за семейството на Тутанкамон. С нишката на ДНК в ръка те започват да разплитат обърканото кълбо от родословни връзки и житейски превратности, които свързват някои от най-прочутите играчи в древната история на света. А който познава миналото си, ще има светло бъдеще, вярва д-р Хауас. И сигурно отново е прав.