Знаете ли, че златната панамска жаба, която живее край големи и шумни водопади, комуникира чрез физически движения, тъй като крякането не се чува достатъчно добре? Хората в Кушкьой, малко турско селце, са не по-малко изобретателни, пише PopSci. Доста преди дори да имат електричество в домовете си, те са изобретили гениален и прост начин за комуникация на големи разстояние - със свирене с уста.

Те го наричат "езика на птиците" (или "куш дили"), тъй като а възникнал в село Кушкьай, което на свой ред значи "село на птиците. Езикът се е зародил преди около 400 години като начин за общуване в склоновете на Понтийските планини. Теренът там е особено неравен и дори на малки разстояния придвижването често е проблем. Поради това жителите трябвало да открият алтернатива на викането и я намерили в песните на птиците, кръжaщи над планината.

Малко по малко започнали да подсвиркват с уста отделни срички от турски думи. Това се оказало доста по-лесен и ефикасен начин от крясъците с пълно гърло (или изминаването на разстоянието до своя събеседник). По този начин се разменят новини, покани за гости, важна информация и дори дълги и по-сложни разговори.

Оказва се, че по този начин звуците достигат до 1 километър разстояние. Ако събеседникът е още по-далече, хората, които се намират наоколо, просто предават съобщението, докато то достигне до своя получател.