Крейтър е кратерно езеро в централната част на американския щат Орегон. То е най-дълбокото в САЩ, а водата му е толкова синя, че като нищо може да я помислите за боядисана.

Но дълбочината и синят цвят не са единствените отличителни характеристики на езерото. Има един 9-метров дънер, който се носи из езерото вертикално поне от 1896 г. насам и е има достатъчна плаваемост, за да издържи човек, застанал на върха му.

Открит през 1896 г. от геолога и изследователя Джоузеф Дилър, тъй наречения „Старец от езерото“ продължава да плава изправен от тогава, стърчейки на 1,20 м. от повърхността.

При това не стои на едно място. Още през 1902, Дилър публикува първото научно изследване върху дънера и установява, че през първите пет години от откриването си той е пропътувал около 400 метра из езерото.

Друг експеримент, проведен между1 юли и 30 септември 1938 г. установява, че той е пропътувал дори повече от това – благодарение на силните ветрове и вълни, непотъващият Старец е изминал 99,9 километра за три месеца.

„Може да помислите, че четирите фута над водата ще работят като малко платно, но понякога той се движи по цялата дължина на езерото срещу вятъра“ - казва Марк Буктеника, воден еколог от Националния парк на Южен Орегон.

Какъв е произходът на мистериозния дънер?

Смятан за ствол от канадска ела, Старецът от езерото плава от последните поне 120 години, но въглеродното датиране показва, че е поне на 450 години.

На дълбочина 120 метра в Крейтър се среща определен вид мъх от рода Fontinalis и единственото място, на което подобен мъх е открит близо до повърхността е върху Стареца от езерото.

Което предполага, че дънерът вероятно е имал контакт с по-дъблоките води на езерото в последните 120 години.

Но как стои изправен във водата и как е успял да стои така толкова време?

Според основните закони на физиката центърът на масата на плаващ обект е равномерна плътност винаги ще е по-високо от центъра на плаваемостта. Това означава, че дългият пън ще ориентира оста си в хоризонтално положение, а късият ще плава вертикално.

След като е 9-метра дълъг и с диаметър 61 см, Старецът от езерото би трябвало да плава хоризонтално. Какво тогава го е накарало да застане вертикално?

Никой още не е дал окончателен отговор, но се предполага, че когато се е спуснал в езерото преди повече от век, в корените му са се оплели камъни, които са натежали и са накарали дървото да застане право. Единственият проблем с тази хипотеза е, че днес няма никакви камъни, прикачени към дървото и няма ясно доказателство, че някога е имало.

Но се смята, че подводният край е станал по-плътен и тежък с времето, след като е бил подтопен, докато откритият е останал вечно сух.

„Това очевидно равновесие позволява дънерът да бъде много стабилен във водата.“ – обясняват от Институт Крейтър Лейк.

Може би загадката на Стареца от езерото никога няма да бъде разкрита, но както екологът Марк Буктеника казва пред CBS, „Няма проблем да не знам.“

Или както казват колегите ни от Science Alert: „Продължавай да плаваш, Старче.“