Печалната история на петзначките Дион

04 декември 2018 г., 16:21
15246

Петзначките Дион. Снимка: Library and Archives Canada / Wikimedia Commons

На 23 май 1934 година в едно фермерско семейство в Корбейл, Онтарио, два месеца преди термина на майката, се родили идентичните петзначки Дион - Анет, Сесил, Ивон, Мари и Емили. Светът не бил виждал подобно чудо.

Петте сестри станали истинска златна жила и спечелили огромни суми за канадското правителство. Но нито парите, нито славата  им донесли щастие. Защото петзначките Дион остават в историята като най-известните и в същото време най-нещастни еднояйчни близнаци.

Това е тяхната история...

На 28 май 1934 г. в малко селце в канадската провинция Онтарио се раждат едновременно пет момиченца. Недоносените седеммесечни бебета тежали само по 600 грама. Акушерът Алан Дефо бил убеден, че те няма да преживеят и час, затова ги кръстили набързо. Увили ги в затоплени одеяла и ги оставили да се греят в една кошница до печката. Сестричките обаче се оказали упорити и станали първите петзнаци в познатата ни история, които успели да оцелеят. Майката нямала мляко, затова на всеки два часа им давали смес от вода, царевичен сироп, краве мляко и няколко капки ром. Нарекли ги Анет, Сесил, Емили, Мари и Ивон.

Те се превърнали в късмета на Олива Дион и семейството му, които вече имали три деца и живеели в къща без водопровод и електричество.

Удивителната новина за раждането на сестрите Дион само за дни обиколила страната. Когато станали на 6 месеца, баща им решил да ги покаже на Световното изложение в Чикаго. Канадските власти научили за това и се заели с организирането на необичайната „изложба“.

Въпреки че те били напълно здрави, държавата ги затворила в специално построена болница, начело с д-р Дафо, която повече приличала на атракцион, отворен за посетители. Мястото станало известно като „Куинтланд“ и привличало туристи от цялата страна. До деветата си година децата живеели под опеката на местното правителство.

Децата живели в тази стъклена клетка от 1935 до 1943 година. През това време ги видели над 3 милиона души. Благодарение на сестрите Чикагското изложение станало основна градска забележителност и привлякло небивал наплив на туристи.

Всеки ден по няколко хиляди любопитни идвали да позяпат петзначките. Под зоркото око на медицински сестри децата играели на нещо като детска площадка, около която зад телена мрежа било оборудвано място за зяпачите. Децата живеели като зверчета в клетка. Това остава като един от най-циничните случаи на използване на деца за печелене на пари в историята на западния свят.

Край клетката им можело да се купуват сувенири от специална лавка. Входът за посетители бил безплатен, но канадското правителство печелело отлично от продажбата на стоките, носещи лика на сестричките. Децата се превърнали в истински бранд – един от първите с международна популярност.

Най-известните близначки станали нещо като култ. За тях били заснети няколко холивудски филма. Фирми производители на детски стоки с успех използвали снимките им като реклама на продуктите си.

Децата обаче живеели в изолация от света. Имали скъпи играчки, модни дрешки и грижите на най-добрите педиатри, но били напълно лишени от контакт с родителите, братята, сестрите и изобщо връстниците си.

Когато петзначките навършили девет години, канадските власти построили голяма къща с целта да заселят там цялото семейство. Идеята обаче се провалила, тъй като момиченцата не били приспособени към „нормалния“ начин на живот. След толкова години на раздяла било невъзможно да възстановят нормалните си отношения със своето семейство, което ги показвало като маймунки.

Другите деца не ги приели, а бащата се дразнел, че го били ощетили при разпределението на приходите от момиченцата. Но най-вече децата, свикнали да живеят в клетка, не могли да се нагодят към новата си среда. Те останали в къщата до 16-годишната си възраст, след което били изпратени в интернат.

Момичетата се снимали в много рекламни клипове, най-вече за козметични препарати и хранителни стоки. Всеки техен рожден ден бил отбелязван от медиите. Плахите, затворени девойки обаче не били способни да общуват нормално. Необичайното им детство, проведено на практика в човешки зоопарк, завинаги оставило белега си върху психиката им.

Сестрите се чувствали добре само когато били помежду си. След като навършили 18 години, те скъсали всички контакти със семейството си, което продължавало да се опитва да се възползва от популярността им и да печели пари на техен гръб.

За съжаление, по-нататъшната съдба на момичетата била не по-малко печална. На 20-годишна възраст починала Емили, която още съвсем млада отишла в манастир. Там открили, че тя страда от тежка епилапсия, която станала и причина за преждевременната й смърт. За сестрите й това бил истински удар.

Мари починала на 30 години след кратък и неудачен брак. Сесил и Анет също не намерили щастие в семейния живот. Те цял живот чувствали непреодолим стремеж една към друга, разговаряли с часове по телефона и изпитвали огромна радост, когато се срещали. Сесил също родила близнаци, но единият от тях починал още като бебе. Три години по-късно тя овдовяла. Ивон станала монахиня, но не понесла дълго манастира. Остатъка от живота си тя провела в пълно уединение.

Когато вече били възрастни, останалите живи сестри Дион подали съдебен иск и получили компенсация от 4 милиона долара от държавата за нанесените им щети. „Само че вече е твърде късно и твърде малко за погубените ни животи“, коментираха знаменитите сестри. Две от тях са живи и до днес.

Ключови думи:
Коментари