Какви били резултатите от магнитния резонанс обаче? Можем да отговорим с една дума – реални. Участниците показали явно намаляване на мозъчната активност, когато след хипнозата се опитвали да си спомнят подробностите от филма. След отмяната на въведената амнезия активността се нормализирала и при двете групи. Важността на тези данни е голяма, защото те показват
недвусмисления ефект на хипнозата на неврологично ниво. Да, хипнозата действа.
Стават ясни и конкретните процеси, свързани с функционалната амнезия. Забравянето се предизвиква от завишена активност на префронталната мозъчна кора, което екипът на Менделсон свързва със “забързаното” от сеанса потискане на паметта. Интересно е да се отбележи, че тя отговаря и за регулирането на действията на други части от мозъка – нещо като контролен пункт. Мозъкът на участниците с висока степен на сугестивност буквално изключил активността си в центровете, отговарящи за визуализация (окципиталния лоб) и за анализ на вербална информация (левия темпорален лоб). За разлика от тях, несугестивните не потиснали активността на тези райони.
Това и други проучвания, например изследването на Дейвид Оукли от лондонския Юнивърсити Колидж, показват без съмнение, че хипнозата не е обикновено самовнушение или влизане в роля, а има
реално и логично свързано с целите на терапията отражение върху организма на пациентите.
Изследвания с електроенцефалографи показват също, че по време на хипнотичен транс мозъкът изменя честотата на вълните си и ритмите на електрическата си активност – засилват се нискочестотните вълни, характерни за съня, докато високочестотните спадат. Все още не е ясно какви точно процеси стоят зад тази разлика в лъчението, но учените я свързват най-вече с “отдръпването” на съзнанието и активирането на подсъзнанието. Отбелязани са и намалена активност на лявото полукълбо, свързано при десняците с логическия контрол, както и увеличаване на активността на дясното, което управлява въображението, инстинктивните реакции и визуализациите.
Подобни изследвания, както и практическите успехи на хипнотерапията, започват да я правят все по-популярна в мейнстрийм медицината. Един от най-интересните й доказани ефекти е спонтанната анестезия, при която чрез внушение можем да “изключим” болката в определена част на тялото си. Методът се основава на факта, че болката има единствено сигнално действие, но не е необходима на организма – и затова може да бъде “забравена” чрез отклоняване на вниманието или напротив, пълната му концентрация.
Тази техника се използва днес от много стоматолози, включително и в България, при пациенти, които показват алергии към медикаментозната анестезия. В някои случаи хипнотичната анестезия се прилага и при операции или след травми.
Въпреки че не е панацея, в днешно време хипнозата отдавна е излязла от сферата на шарлатанския шоубизнес и е влязла във все по-усложняващия се генерален щаб на признатата наука. Както и почти всичко, което знаем за себе си и природата, познанията ни за нея са непълни и до голяма степен инстинктивни, свързани с наблюдения от практиката. Която при повечето случаи е най-добрият учител на теорията.
Бях започнала да броя. Шест. Вече излизате от транса. Седем. Съзнанието ви е отворено, вие научихте нещо ново. Осем. Животът в крайниците ви се събужда. Девет. Статията свърши. Десет. Вече може да обърнете страницата.
Автор: Елена Панова
