Калин Цанов: Всеки ми показва своя личен път към транса

11 януари 2019 г., 18:34
371

Вместо упойка, за спортни постижения, в политиката, срещу фобии и зависимости – хипнозата помага в много области, твърди психологът,

Източник: ImageFlow / Shutterstock

Калин Цанов е психолог и хипнотерапевт. Председател е на Българската асоциация по хипноза. Преподава като асистент във Факултета по начална и предучилищна педагогика на Софийския университет, където води упражнения по невропсихология, патопсихология и психодиагностика. Занимава се успешно с хипнотерапия в частната си практика.
***

-    Калине, какво е равнището на хипнозата в България? 

-    България има своята школа в хипнозата и много добра традиция, която е била съсипана, но сега отново се възражда. От 1999 г. е регистрирана Българската асоциация по хипноза. В нея имат право да членуват само лекари, психолози, стоматолози и студенти от тези специалности. Там се организират и обученията по хипноза. Курсовете траят 108 академични часа, които се вземат за 12 дни, разхвърляни на 6 уикенда. Има и курсове по хипнотерапия и работа под супервизия. Аз, психологът Димитрина Митрева и стоматологът д-р Георги Милошев сме основните преподаватели.

-    Каква е разликата между хипнозата и останалите психотерапевтични методи? 

-    Най-общо в психотерапията методите се делят на два основни вида: откриващи, разравящи, катарзисни, аналитични методи като психоанализата и зариващи, затварящи, сугестивни методи. Такава е хипнозата. Откриващите методи са насочени към травмата, към първопричината. Тя се търси, за да можем да променим настоящето. Докато сугестивните методи не се интересуват толкова от първопричината и от това какво е в основата на даден симптом. Те са емоционални. За мене е важно той да изчезне. Затова са и по-бързи. Имаме някакъв проблем. Идва клиент със страхове. Не ме интересува кое е продиктувало страховете. Важно е емоционално да му въздействам, да се види успешен. Има едно погрешно мнение у хората, че чрез хипнозата ние веднага ще тръгнем да търсим първопричината за нещо. Можем и това да правим, има течение в хипнозата, което се казва хипноанализа, което се занимава с анализ на минали събития, но класическата хипнотерапия си е бърз метод за повлияване на симптома. Тя е вид психотерапия като много други. Хипнозата, по-скоро внушението, е един от първите методи на лечение. С него работят още шамани, жреци, а това са първите лечители на общността. Такава е донаучната медицина. След това вече много известни лекари като Фройд, Жане, Куе, Шарко на даден етап от кариерата си използват и хипноза, за да лекуват. Хипнозата няма нищо общо с парапсихологията – тя си е един от многото лечебни методи, който обаче през хилядолетията е показал, че действа.

-    Необходимо ли е да си психолог, за да си хипнотерапевт? 

-    Не само психолог. Според българския закон, който е доста старичък, с хипноза имат право да работят лекари, психолози и стоматолози, след като са преминали допълнително обучение по хипнотерапия. Стоматолозите използват хипноза за обезболяване на челюстта. Обезболяването е един от феномените на хипнозата.

-    Как се получава влизането в хипноза? 

-    Ние се учим да влизаме. С всеки следващ сеанс ние успяваме да влизаме все по-надълбоко и по-надълбоко. Според по-новите теории това е влизане в роля, отговаряне на очакванията. Затова и сценичната хипноза хем е полезна, защото както и Месмер едно време я популяризира, прави я интересна, за да могат другите учени да я изследват. И в същото време не е добра, защото създава грешно впечатление за хипнозата. Преди известно време ми се обади една телевизионна водеща и ми каза: “Калине, ела да покажеш хипноза в студиото!”. Аз й отговорих: „Ще дойда, ще си говорим за хипнозата, ама дай да не правим сеанс”. Тя обаче ме помоли да доведа някой мой пациент и да го хипнотизирам. Реших, че няма да стане, защото все пак си говорим за травма. Тя предложи да ми прати някой от нейния екип, за да го хипнотизирам. И идва един – примерно Камен, в кабинета ми, ама се е спекъл целият. Аз му отварям вратата и той ми казва:

“Калине, ще направя всичко, каквото ми кажеш, моля те, само не ме хипнотизирай!”. И не смее да влезе, стои отвън. Аз обаче му предложих да идем в парка, да пием по едно кафе и днес въобще да не се хипнотизираме. Той се съгласи и веднага му се сне напрежението. Седнахме в кафенето и си говорим. Той се отпусна и започна да ме пита какво представлява хипнозата. Стана му интересно. И изведнъж, като му стана интересно, видя, че става въпрос за нещо супербезвредно, лечебно, и сам предложи да пробваме. Записах го за друг ден и той дойде при мен 4-5 пъти. Аз го въвеждам, задълбочавам и извеждам от хипнозата. Идването в кафенето беше част от индукцията, защото, докато му изяснявам въпроса, аз премахвам съпротивите му, тъй като непознатото покачва напрежението и плаши. Имах късмет, защото беше лесно внушаем човек. Под хипноза му зададох предложение: “Когато дойда в студиото и когато чуеш моя глас, странно, гласът ми ще те приспива. И когато стана и те докосна два пъти по дясното рамо, ето така, ще заспиш, ще навлезеш в дълбока хипноза”. Това се нарича постхипнотично внушение. Отиваме в студиото. Камерите показват мен, водещата, Камен и ние с нея започваме да си говорим за хипнозата. По едно време тя ме пита:

“Ти няма ли да покажеш хипноза накрая?”. А докато говорех с нея, аз наблюдавах Камен. Така му предавам внушенията, които съм му задал още в кабинета. И по едно време го виждам, че вече е в трансово състояние. Ставам и тръгвам към него. Обаче това вече съм му го задал – “Всяка следваща крачка към теб ще те приспива...”. Докосвам го два пъти по рамото и той – хоп, и се свлича. И влиза в дълбока хипноза. Тя беше истинска въпреки сцената, но в същото време нещата са изкривени – аз съм работил с него предварително. Това е то сценичната хипноза. Аз съдействах за едно грешно впечатление за този феномен. След предаването зрители започнаха да ми се обаждат и да си записват часове. Когато ги въвеждах и постепенно задълбочавах, те ме питаха: “Защо ми губиш времето, а не ме докоснеш два пъти като Камен?”. Ето го грешното очакване. То се създава от такива шоупрограми, защото там няма време за разясняване.

-    Всеки ли може да влезе в хипноза? 

-    Според 11 мащабни изследвания в САЩ на база класическата, а не ериксонианската хипноза 14% от хората не влизат в хипноза, а от останалите различен процент може да влязат в лека, средна и дълбока хипноза. През 1954 г. в Русия също се прави едно такова голямо проучване и стига до подобни резултати. След това идва Милтън Ериксон и прави революция в хипнозата, като предлага идеите, че тя е естествено състояние, отговор на очакване и влизане в роля, а не както преди са смятали – променено състояние на съзнанието. Според него всеки може да влезе в хипноза, ако са налични необходимите условия и ако има желание за това. Естествено, важно е и терапевтът да има опит. При “старата” хипноза има много заповедни форми. При ериксонианската се използват пасивни формулировки, например, когато видя, че съм ти уморил очите, защото може да ти фокусирам погледа в махало или точка някъде на стената, казвам: “И странно... Когато усетиш, че клепачите ти се уморяват, по някое време ще затвориш очи”. Говоря за странните усещания в тялото. И всеки ще открие поне едно такова! После ме питат: “А ти как разбра, че усещам това?”. А аз нищо конкретно не съм казал. Ние използваме това, което се случва, за да въведем в хипноза – потрепването на клепачите, неволните движения на главата, всичко. Има много методи за въвеждане – клиентът ми показва кой е неговият.

-    Ти ли влизаш в ролята на съзнанието, когато то заспи? 

-    Не. Аз правя внушения в унисон със заявката на моя клиент. Не си измислям нищо. Преди да минем към хипноза, аз първо му разяснявам с няколко думи какво представлява тя. Така му задавам и ролята. Ако ме попита какво ще стане, аз му казвам, че ще чува всяка моя дума, ще има свои мисли, най-вероятно няма да се грижи за нищо, няма да говори. Когато усетя момента, му подхвърлям, че по някое време може да затвори очи. Задавам му, че ще помни всичко – не ми трябва амнезия, а да го заразя с позитивни емоции. След това го питам дали има някакви въпроси. Не насочвам вниманието към проблема, защото това ще покачи напрежението – например на теб: “Елена, спокойно, климатикът над главата ти няма да падне, той е тежичък, ама виж как яко е хванат с тоя дюбел... И да се откачи от едната страна, ще остане да си виси от другата...”. И ти започваш да се оглеждаш, питаш се какво става и напрежението скача. А ако му позволиш той да те пита, клиентът ще формулира сам страховете си и това, което би му попречило да влезе в хипноза. Най-честите страхове относно нея са например “Винаги ще си остана в хипноза”. Един клиент ми каза така: “Няма да се сърдиш, но ти ще ме въведеш в хипноза и – всичко се случва – ще вземеш да умреш. Аз цял живот ли ще си бъда в транс?”. Това не може да стане. Дори и да изчезнат внушенията, е доказано, че хипнозата винаги преминава в естествен сън. Та дори и хипнотерапевтът да излезе от кабинета – нещо, което аз никога няма да направя, след броени минути трансът преминава в естествен сън, от който всеки се буди щастлив и отпочинал. Друг често разпространен страх е да не се разприказваме несъзнателно по време на хипноза. Няма как. Хипнозата до голяма степен е отсъствие на желание за движение, за говорене, отсъствие на спонтанност. Ако искам комуникация, моля клиента например да ми даде знак с показалец за “да” и дори това движение ще е бавно, треперливо, може и след минути, защото хората губят представа за времето.

-    Как се различава хипнозата от съня? 

-    Тя е контролиран транс. Ако човек е в съня, той няма да изпълнява това, което му казвам. Хипнозата е близка до съня, но не е сън. Затова и внушенията са за сън, защото той ни е познат – потъване, слизане надолу, заспиване. Дълбокият транс, така нареченият сомнамбулизъм, няма нищо общо с познатите на всички сомнамбули. Там отсъства всякакво желание за движение, но пак не е сън.

-    Има ли нещо опасно в хипнозата? 

-    Не! Нищо лошо не може да ви се случи.

-    Как протича един твой сеанс? 

-    Съобразявам се с всеки човек и неговите очаквания. Ако някой ме попита дали ще използвам махало, аз бъркам в бюрото и му давам махало, защото, противно на това, което сме гледали в “АЛФ”, не терапевтът, а клиентът държи махалото. Той това очаква и потвърждаването на очакванията го отпуска и въвежда в транс. Много са начините да въведеш някого в хипноза. Самият клиент ти ги подсказва всеки път. Но трябва да има желание. Можеш да въведеш някого в транс и без той да иска и това е най-лесният начин, но това е некоректно и забранено. Това плаши човека и той се оттегля, а може да има и негативни ефекти като замайване, повръщане, прилошаване. Лесно е и да използваш съпротивата на човека. Щом я има, значи нещо реално е пред теб и можеш да се хванеш за него. В една шоупрограма преди доста време, за да покажа колко съм велик – което не е коректно, една дама от публиката стана и каза: “Искам да ме въведеш в хипноза!”. Аз обаче видях, че тя няма такова желание. Видях, че когато тръгна към мен, получи силно сърцебиене. Цялата й фланелка подскачаше. В нормален сеанс ще се постарая да успокоя такъв човек и да изчакам той да ми покаже кога да го въведа. А тогава си казах – о, сърцебиене? Идеално! То ще я въведе в хипнозата. Попитах я дали усеща ударите на сърцето си. То е ясно, че ги усеща. “По някое време може да се усилят.” Това веднага стана! “Когато влезеш в дълбока хипноза, сърцето ти вече ще бие спокойно и комфортно.” Така се създава желанието за влизане в хипноза – аз не й дадох алтернатива. Всеки иска да изпитва удоволствие и да се чувства добре. Ето как съпротивата ми помогна да въведа тази жена в дълбока хипноза.

-    Следиш ли клиентите си, докато им говориш? 

-    Разбира се! Една от тайните на хипнозата е да се говори в ритъма на дишането. Аз влизам в него и ти говоря на издишване. Това приспива. Важна е и внушаемостта. Някои казват: ако имаш силна воля, няма да влезеш в хипноза. Това не е така. Напротив - волята може да те въведе в транс. Добре е клиентът да е критичен към всяка моя дума, защото така ще усети, че му казвам истински неща, и ще ми се довери. След това мога свободно да водя въображението му. Хората с по-богато въображение по-лесно влизат в хипноза. Има си и проби за внушаемост и доверие. С тях се започва. Когато ти беше при мен, ти ги направих, без да забележиш. Проверих дали ще приемеш моите изрази, моя ритъм. Ако започнеш да използваш моите думи, значи си внушаема. Ти си комуникативна и го правиш. Ти ги копира на два пъти. Така несъзнателно ми даваш информация за себе си. Ако започнеш да копираш позата ми – също е добре. Важно е да знам и с какъв човек работя. Случи ми се веднъж един физик. Казах му, че до ръцете му има магнити с еднакъв полюс, и той, понеже добре знае какво означава това, започна несъзнателно да раздалечава ръцете си. Използвам това, за да въведа човека в транс.

-    Какви са феномените на хипнозата? 

-    Отсъствие на желание за движение, за говорене, на мимики. Дишането обикновено става забавено, по-равномерно, коремно дишане. Обикновено се затварят очите, но не е задължително. При децата се наблюдава по-често да са в хипноза с отворени очи. При тях пък има учестено премигване. Възможни са феномени като регресия във възрастта. Тя може да бъде частична и пълна. При частичната клиентът е отворен към своите спомени, но все пак има и усещането за реалната си възраст. При пълната регресия във възрастта той си е там – той няма бъдеще. Една студентка, момиче на 27 години, което сега завършва клинична психология, например ми написа “мама” в пълна регресия, когато я бях върнал на 5-годишна възраст. Тя нямаше спомен, че е на 27 години. Тя бе там, в стаята, и пишеше “мама”. Почеркът й бе присъщ за по-ранната възраст – с големи, неравни букви. Възможна е дори прогресия във възрастта - не че ще видите бъдещето, а ще го изживеете.

Това е репетиция на оздравяването. Ако си ми казала: обожавам пътуването, но имам панически атаки, не мога да се кача в кола или самолет, ще те накарам да усетиш морския пясък по краката си след месец-два и така ти репетираш собственото си оздравяване. Днес направихме така с един клиент въображаема разходка из Борисовата градина. Заразявам го с позитивни емоции и му задавам програмата за оправяне. Друг феномен на хипнозата са хипнозните сънища. Можем да зададем на клиента да започне да сънува сън, който ще си спомня. Мога да задам и съдържанието му.

Много интересен проблем е и справянето с болката, обезболяването. То се използва в медицината и стоматологията. Преди няколко месеца направихме операция под хипноза в МВР болница, беше страхотно – не използвахме никакъв анестетик. Оперирахме един папилом на главата – това е голяма бенка, но все пак имаше изрязване и три шева. Използвахме само хипноза и нямаше дори трепване на главата.

-    Влияе ли трансът на биологичните процеси? 

-    Да. Самият транс урегулира процесите в тялото, хармонизира ги. Може да регулира сърдечния ритъм, както медитацията. Кръвното налягане, кръвната захар при диабетиците - също. Всичко това се контролира от психиката. Хипнозата е много добра при психосоматични и соматопсихични заболявания, където тялото влияе на ума или обратното. И ефектът е траен. Чудесно е за сваляне на килограми, но избягвам да го правя, защото може да има твърде бърз ефект и ме е страх да не отиде към анорексия. За увеличаване на женски гърди е много успешна хипнозата. Те малко се бъзикаха колеги, но това е техника, разработена в Щатите. Логиката е такава – ако едни гърди са били някога по-големи, те пак могат да се върнат в това положение. Клетките имат памет. При една раждала жена ще я върна назад във времето с регресия във възрастта и споменът на тялото трайно ще я върне към най-големия й размер.

-    За какво може да помогне хипнозата? 

-    Аз я използвам за лечение. В спорта може да помогне за повишаване на постиженията. В момента моя клиентка е републикански шампион по един спорт, който нямам право да спомена. Наред с тренировките хипнозата й помогна значително да повиши постиженията си, понеже повярва в себе си. Тази практика е много разпространена на Запад. В политиката е ясно – сугестията се използва навсякъде. Мен са ме използвали от политическа партия и процентът на успех скача фантастично много – 17% за определен район повече от досегашните резултати. Чрез внушения можеш да създадеш желание и интерес по индиректен начин. Сугестиите се използват в речите и изказванията на политиците. Трябва да се знае кога и как да направиш и кажеш нещо, така че, дори да е безсмислица, хората да си кажат – виж какви интересни неща говори! Става въпрос и за невербални сигнали – да се наклониш малко напред, да се оттеглиш, много са вариантите. Сугестията може да се използва и в плакатите. Представи си един плакат, на заден план има момче на 10 години. Установено е, че с такъв фон плакатът се възприема и запомня много повече.

Лечението с хипноза е особено удачно при страхове, фобии, панически атаки, зависимости – от цигари, наркотични вещества като спомагателна тактика, при някои случаи на алкохолизъм може и само с хипноза да се лекува, патологично комарджийство, което в САЩ вече официално се води като зависимост. Добра е и при депресивна симптоматика, нощни напикавания при деца, стига изследванията да не показват, че те са сигнална лампичка за нещо по-сериозно, при гризане на нокти, в акушерството, хирургията, спешната медицина – за справяне с болката. Много са областите. Даже ми е по-лесно да ти кажа къде не е добре да се използва хипноза – при хора с шизофрения. Тъй като работим с въображението, е опасно, защото при тези хора асоциативният процес тече по различен начин и не се знае какво може да видят в хипноза. Не е добре хипноза да се използва и при деца с интелектуален дефицит. Не е техният метод. При мисли за самоубийство не е хубаво да се използва прогресия във възрастта, защото ако го пренесеш в бъдещето, може да се види на два метра под земята. Не трябва да се работи с тежко болни така, че да се откажат от лекарствата си, защото това си е шарлатания.

Ключови думи:
Коментари