Това обяснение звучи разумно, но не е подкрепено от безспорни научни доказателства. А ледените кръгове не са от днес.
Появата им е регистрирана още през 19. век,
когато за първи път е описан един от тях. През 1895 г. на страниците на американското издание „Сайънтифик американ” e отпечатана рисунка на леден кръг. 30 години по-късно ”Илюстрейтед Лондон Нюз” също публикува информация за кръг, забелязан близо до Торонто, САЩ. Статията е озаглавена „Джак Фрост разказва за кръг”. От тогава до днес на ледените кръгове се гледа като на нещо интригуващо и мистериозно. След като вижда такъв феномен в Канада, Кати Уитейкър решава да разкаже за него в уебсайт и завършва с думите: „Тази изключително необикновена форма я нямаше предишната нощ и около нея нямаше следи. Така че, освен ако някой от читателите няма обяснение, изглежда, че тук си имаме работа с нещо за „Досиетата X”. Реакции, подобни на тази на Кати, са често срещани.
Липсата на конкретно обяснение от научната общност доскоро позволяваше на любителите на „неразгаданите феномени” да се впускат в ексцентрични интерпретации. Въображението им се вихреше с пълна сила до 1993 г., когато
от Масачузетския технологичен институт опитаха да сложат край на дебата.
От учебното заведение се активизират, след като ледените кръгове се появяват на повърхността на река Чарлз в Кеймбридж, щата Масачузетс. Тази част от реката, в която се формират странните образувания, инцидентно попада в обсега на университетската площ, така че преподавателите и студентите са мотивирани и дори улеснени да ги изследват.
Дейвид Рийкс, завършил океанско инженерство в института, посвещава време на научните изследвания, като постепенно отхвърля неоснователните предположения за произхода на загадъчните плочи. Той елиминира като причина отделните потоци, идващи от поставените подводни тръби, евентуалното разместване на водните слоеве, предизвикано от ниското прелитане на хеликоптери, свръхестествената активност на чужди за планетата сили, милионите балончета, резултат от разлагащата се маса в реката, и подводните течения. След като разглежда всички възможности и фактори, оказващи влияние, Рийкс достига до заключението, че
водовъртежите под моста над река Чарлз причиняват отчупването
на част от ледените слоеве. Когато се отделят, парчетата лед започват да циркулират, формирайки кръгли, движещи се водни коридори, които впоследствие се запълват с ледена маса и постоянно се въртят.
Това са изводите на Рийкс, но други теоретици твърдят, че обяснението може да е различно. Те смятат, че е по-вероятно ускореното движение на реката в определени завои да поражда „въртяща се напречна сила”, която отчупва леда и го задвижва около една точка, така че постепенно се оформят един или повече ледени кръгове.
