Среднощните ни фантазии са сред множеството мистерии на мозъка, които продължават да объркват учените. Един въпрос обаче продължава да изпъква над всички останали: Как слепите хора сънуват?

Изследване, публикувано в Sleep Medicine през 2014 г., проучва „сензорната конструкция на сънищата“ сред слепите хора в желанието си да намери отговора, пише iflscience. Невроучените от Университета на Копенхаген събират 25 души – 11 от тях са слепи по рождение, а 14 – са загубили зрението си след 1-годишна възраст. В рамките на 4 седмици те интервюират участниците във връзка с техните сънища и ги карат да попълнят структуриран дневник на сънищата всеки ден, след като се събудят.

Дневникът съдържа най-различни въпроси – каква форма приемат, какво виждат в сънищата си, сънуват ли кошмари и т.н.

Проучването открива, че слепите хора изпитват далеч по-богати и по-разнообразни усещания в сънищата си в сравнение с всички останали. Например за звук, докосване, вкус и миризма. Виждащите от своя страна помнят най-вече визуалните усещания в своя сън.

Онези, които са загубили зрението си по-късно в живота (и съответно са виждали света по един или друг начин) твърдят, че имат някакви визуални сънища. Изследването отбелязва, че много от тези участници описват обект или сцена вербално с толкова богати визуални термини, че интервюиращият започвал да се чуди дали тези хора наистина не могат да виждат. Уви – колкото по-дълго са били слепи, толкова по-къса е паметта им и по-мъгливи са визуалните импресии.

Емоциите и в темите малко или много са общи. Не се наблюдават коренни различия в групите по отношение на позитивните и негативните социални ситуации, за които са сънували.