Из битието на първите обитатели

05 септември 2019 г., 08:17
1751

Археологически разкопки в Оходен. Снимка: Shutterstock

Машината на времето все още не е изобретена, но въпреки това искаме да ви поканим на едно пътешествие далеч назад, в годините на шестото хилядолетие пр.н.е. Тогава човекът започва да отглежда различни растителни култури, да опитомява дивите животни и да установява първите икономически отношения.

Идвате, нали? Отправяме се към праисторическото селище при врачанското село Оходен, където археолози намират следи от най-ранната земеделска цивилизация в Европа и се опитват да възстановят частица по частица битието на тези хора, живели преди 8 хиляди години.

Заварваме археолога Георги Ганецовски минути преди той и част от екипа му да потеглят от базата в Борован към Врачанския исторически музей. Теренната работа по обекта, намиращ се само на няколко километра оттук, е приключила предния ден. А тази в кабинетите и лабораториите тепърва започва. Резултатите само ще затвърдят значимостта на откритията в неолитното селище при река Скът.

Началото на разкопките.

Обектът е регистриран още през 1994 г., но поради липсата на финанси работата по него започва едва през 2002 г.

“С първите два изкопа, които направихме тогава, влязохме директно в праисторическата къща”, започва своя разказ Ганецовски. Под жилището, както и под другите разкрити досега сгради археолозите откриват големи ями. До този момент битувало мнението, че хората от 6. хилядолетие пр.н.е. живеели в полувкопани землянки. Но всички факти около живота на това селище сочат, че неговите обитатели са живеели на повърхността на земята. “Ние трябваше да разберем за какво са им били тези ями”, продължава археологът.

За това помагат дъждовете през 2005 г. Учените установяват, че след поредния порой в разчистените от тях ями вода не се задържа. Това ги навежда на мисълта, че изкопите имали дренажен характер. Същите тези ями били и един вид въздушна възглавница под жилищата, която действала още и като топлоизолация през студените дни. Топлината задържали и кирпичените стени на постройките.

Нагоре основната жилищна конструкция била от обработена дървесина, завършваща с покрив, изградена върху набити в земята дървени колове. Една подобна къща обхващала около 65 квадратни метра - площ, на която биха се зарадвали много наши съвременници.

 „Първобитен” значи „първият обитател”.

Жените и мъжете тогава не са били някакви примитивни диваци на север от Балкана, облечени с кожи, убеждава ни археологът. Думата „първобитен” не означава „примитивен”, а точно обратното, „първобитен” значи „първият обитател”.

Това са хора, които вече нямат нужда да живеят в пещери, идват и се заселват на открито, строят къщи, обработват земята, създават керамични съдове и същевременно си търсят най-добрите условия. Това всъщност са и основните компоненти за старта на онова, което наричаме цивилизация, заключава Ганецовски.

Оходен – център на кремъчната индустрия.

Жителите на селището при Оходен познавали много добре и свойствата на кремъка, който под формата на различни артефакти е намерен в огромно количество, двойно повече от керамичните. Самото селище е изградено до кремъчно находище.

Там археолозите се натъкват и на може би най-ранния опит за разработването на открит рудник - в един рид над селището първите земеделци дълбали варовиковите скали чрез големи огнени клади, за да стигнат до кремъчните ядра в тях. Суровината била от особено значение за тези обитатели.

Намерени са сечива от кремък, добиван от поречието на река Вит, ножове с кехлибарен цвят от разградски кремък и сечива от обсидиан, чието най-близко находище е в Карпатите. Това навежда археолозите на мисълта, че става въпрос за търговия с кремък и кремъчни изделия, защото са открити огромни количества от суровината и заготовките до крайния продукт.

Селището при Оходен е било център за доставка, добив, преработка и реекспорт на кремък, казва Ганецовски. А кремъкът като суровина за праисторическия човек бил от такова значение, както стоманата за нас сега.   

Праисторическа керамика.

Тези хора започват за пръв път да обработват една материя по химичен път и да я преобразуват в друга, т.е. те правят керамика. След като заговаряме за първата керамика, археологът Ангелина Пировска донася и слага пред нас на масата едно праисторическо гърне.

„Пълна асиметрия - казва Ганецовски, разглеждайки съда, - това е овал, тука е свлечено, оттук е по-изправено, а дъното – овално.” Всичко показва, че първите майстори не са познавали грънчарското колело, то е изобретено по-късно. Тази най-ранна керамика е правена по така наречения лентест метод – първо се изгражда дъното и върху него се навива лента в околовръст. Когато съдът е направен грубо, следва заглаждане и изпичане в открито огнище.

За да достигнат до тези частици от познанието за първите обитатели, археолозите не работят сами. За целта е създаден интердисциплинарен екип, в който са включени още антрополози, палеоботаник, специалист по кремъчна индустрия, палеозоолог и тафоном – човек, разчитащ следите, оставени върху костите вследствие на човешка намеса. Действайки всеки в своята област, специалистите вече имат информация какви култури са отглеждали първите земеделци, каква дървесина са ползвали при строителството на жилищата, кои животни са опитомили и до каква степен. Те знаят дори и такива пикантерии от живота на древните като тази, че правили вино от  добре узрелия и ферментирал плод на дряна. Тайната издало голямото количество костилки, открити в първата сграда. Освен че са пили от божествената напитка, “местните” са използвали в битието си един вид психотропно растение, на чиито следи се натъкнал палеоботаникът. 

Всички тези факти сочат, че това са първите носители на производяща икономика и представители на най-ранната европейска цивилизация!

И все пак кои са били тези хора?

През втората половина на миналия век сръбският учен Милутин Гарашанин лансира своята теория за т.нар. Дунавски път на разселване на първата земеделска цивилизация. Тръгвайки от Мала Азия, тези хора достигат по Средиземноморското крайбрежие до реките Струма и Вардар. Оттам те се придвижват на север до поречието на р. Морава, където изграждат много селища, и по Дунав първите обитатели тръгват в посока към Черно море. Селището при Оходен само доказва тази теория, като дава немалко паралели със селищата по река Морава и показва, че е част от тази най-ранна европейска цивилизация.

Нещо повече - археолозите намират тук представители на тази цивилизация! Гробовете, на които попадат, са разположени в чертите на селището и между жилищното пространство, което говори за много силен култ към родовата памет. Но тези гробове не са разпръснати върху цялата площ на обиталището, а представляват някакъв сакрален център в него, чието значение ще продължава да се тълкува и за в бъдеще.

До миналата година археолозите откриват три женски погребения, което дава повод на медиите да съобщят за откритото най-ранно селище на амазонките. Но през юни тази година те попадат и на представител на мъжкия пол. Всички те са погребани в характерната за този период ембрионална поза (хокер), с лице, обърнато да посреща изгрева, което пък намеква и за култа към Слънцето.

Тодорка и Христо – новите обитатели на Историческия музей във Враца.

Когато през 2004 г. археолозите намират първите човешки останки в това селище, за да избегнат неудобството да ги наричат “скелета”, “костните останки” и т.н., решават, че той, в случая тя, трябва да си има име, което да я съпътства в публичното пространство. От този момент насетне екипът се превръща в кръстник на отдавна живелите и безименни за нас хора. Така след 8 хиляди години се „ражда” Тодорка.

Първата дама, открита от Ганецовски, може би е била и първа за тази местна общност, защото последният дом на Тодорка е изграден с монументална надгробна част, сакрално съоръжение, доближаващо се по значение до по-късните мавзолеи. За археолога това е повече от нормално - реминисценциите от матриархата са много силни. От друга страна, до главата на открития тази година мъж, наречен Христо, са намерени жертвени дарове – керамично гърне и кремъчен нож. Те говорят за все по-налагащата се роля на мъжа в това древно общество.

Дали Христо, Цецка, Тодорка и младото безименно момиче са били родственици и част от някаква праисторическа аристокрация, ще покаже времето.

Предизвикателствата пред екипа.

Засега археолозите се опитват да реконструират метода на производство на тази първа керамика, за която стана дума, като правят експеримент с местни ученици по хилядолетната технология. Постигнатите резултати са изложени във Врачанския музей и всъщност показват колко малко знаем за нивото на познанията на хората отпреди 8000 години.

Днес „дигиталният човек” (ако може така да наречем представителя на нашата ера) не знае нищо и за начина, по който първите земеделци са обработвали дървесината с каменни тесли и брадви. „Ще се опиташ ли да отсечеш един дъб с каменна брадва, най-острата дори?”, пита ме Ганецовски, преди да се разделим. “Аз съм опитвал, е, не става”, признава той. Така пред нас изникват още десетки въпроси, чиито отговори тепърва ще търсим.

Тодор Станчев

Ключови думи:
Коментари