Ето как мозъкът си играе с представата ни за време

01 юли 2019 г., 18:32
1007

Shutterstock

Представата ни за време не винаги съвпада със съвършеното тиктакане на часовника. Както популярният цитат (често приписван на Айнщайн) гласи: „Когато мъж седне с красиво момиче за един час, изглежда все едно е минала една минута. Накарайте го обаче да седне върху гореща печка за една минута – ще изглежда много повече от един час.“

Учени от института „Кавли" за изследвания в областта на невронауките в Норвегия откриха мрежата от мозъчни клетки, наречена енигматичния латерален енторинален кортекс (ЛЕК), която отговаря пряко за субективното възприятие на времето. Проучването представлява огромна крачка напред по отношение на разбирането ни за времето и най-вече – за начина, по който то се променя спрямо спомените ни.

„Тази мрежа съхранява данни за събитията и следи за реда им на случване в рамките на конкретно преживяване“, коментира нобеловият лауреат Едвард Мозер, ръководителна института „Кавли“.

Хората и останалите същества на земята имат множество различни „биологични часовници“, които „тиктакат“ в телата им и измерват различни телесно функции. Например нашият 24-часов циркаден ритъм, който ни казва кога да спим, или 10-секундният часовник в клетките на хипокампа. Сега новото изследване успява да различи и един специфичен „неврален часовник, който записва нашите преживявания, поредицата от събития и спомените ни.

"Нашето изследване показва как мозъкът осмисля времето, когато преживяваме дадено събитие - коментира водещият автор Алберт Цао - Мрежата не кодира времето експлицитно. Това, което измерваме, е субективното време, изпитано в рамките на протичащото преживяване".

За целта учените са анализирали мозъците на плъхове, изпълняващи различни дейности. Първо, гризачите е трябвало да тичат и да преследват парченца шоколад. След това са били натоварени с по-трудна задача - да гонят шоколад в лабиринт с формата на осмица. 

В края на краищата при двете дейности са отчетени огромни разлики в сигналите за кодиране на времето в ЛЕК. По време на първата "забавна" задача плъховете са имали добро възприятие за времето и ясна идея за поредицата от събития. При втората обаче дейността на ЛЕК е била стабилна и предсказуема, но и повтараяема и припокриваща се. 

Всичко това означава, че дейностите, с които се занимаваме (т.е. конкретното съдържание на дадено преживяване) може да промени хода на времевите сигнали в ЛЕК и да изкриви представата ни за време.

Изследването е публикувано в Nature.

Ключови думи:
Коментари