Думите, които никога не трябва да изричаме

Обърнете им внимание:

1. Семействона думите-окови под надслов „НЕ МИ ВЪРВИ”.Тези думи съвсем ясно показват неувереност в себе, зад тях винаги се крие дълбоката убеденост на човек, че възможностите му са ограничени, че е „обикновен”, незабележим – „нормален”.

Думите от семейството„НЕ МИ ВЪРВИ” буквално ни приковават на място и ни карат да гнием в живо състояние (моля да ме извините за откровеността) …Така просто, без да си даваме сметка, мнимата безобидност на тези думи крие неподозирано коварство, за което ние не си даваме сметка и НЕ осъзнаваме, че те ни заставят да вършим смъртен грях: та нали, съмнявайки се в себе си, ние проявяваме такова високомерие, че мислим за себе си като отделени от Създателя. Преструваме че, сме сами, а Бог също е сам (и Той от своя страна няма отношение към това какви сме ние като цяло); мислим си, че наборът от уникални способности, с които сме надарени по рождение не ни задължава с нищо; приемаме че посланието „Ти си надарен със способности и носиш отговорност за тях” не важи за нас.

Ето ги тези думи, зад които е удобно да се скриеш, да се притаиш и да НЕ изпълняваш уникалната си мисия в живота:

§   не мога,

§   не умея,

§   неуверен (-а),

§   няма да ми се получи,

§   това е над моите възможности (сили),

§   не мога да обещая,

§   не зависи от мен,

§   не мога да поема тази отговорност.

Най-коварната дума от това семейство е „Нищо няма да ми се получи” - тук ювелирно е замаскирана и думата „ще се постарая”. Махнете от тази дума фалшивата вяра в резултата, махнете от нея полумъртвия ентусиазъм и непременно ще видите истинското й лице. Разберете обаче, че действителността превежда тази дума. Ясно ли е? Да, правилно, ето преводът: „нямам доверие в себе си”.

2. Семействотона думите-окови „АЗ СЪМ НЕДОСТОЕН (НЕДОСТОЙНА)”.Въпреки външното сходство, думите от това семействоизпълняват коренно различна задача (в сравнение с думите от семейството „Нищо няма да ми се получи”). Почитателите на думите „Аз съм недостоен” като правило не стоят на едно място, а наистина се стремят към личностно развитие, тъй като правилно разбират в какво всъщност е смисълът на техния живот. Именно тези хора притежават репутацията на забележително умни и много сръчни, именно те повеждат всичко и всички, поемат отговорността за всичко без изключение, като същевременно знаят, че „работен кон” и те самите са синоними (и че критиката и ръчкането, които зависещите от техните способности не им спестяват е нещо нормално). Не е необходимо да си опитен психолог, за да забележиш до каква степен поклонниците на думите от семейството„Аз съм недостоен” се боят да получат адекватно и съответстващо на труда им възнаграждение. И за да не си позволяват достъпа до блага, които се трупат пред вратата им, те са издигнали такива бариери, че да е необходимо да ги преодоляват … (по принцип, тези бариери се състоят от морални норми, създадени още от древността, но за да убедиш вярващия в своето „недостойнство”, че тези норми са мухлясала проява на пуританството трябва да пролееш 100 кг пот).

Вгледайте се в думите от семейството„АЗ СЪМ НЕДОСТОЕН (НЕДОСТОЙНА)”- и ще разберете: не му е дошло времето, иска ми се, но… Колко много искам! Не е редно да ти се иска, Аз кой/коя съм, че да ….

Обърнете внимание на следните „шедьоври” - те толкова плавно се промъкват в речта, че не е необходимо дори да бъдат замаскирани:

„Аз не мога да си позволя”[1], виж ти! (а колко синонима притежава това възклицание – нецензурни и откровено вулгарни от Парижкото арго – просто най-богато устно творчество).

Но ето, ако например кажем: „Не мога да си позволя да пренебрегна здравето си” - това, както казват децата, „не се брои”.

3. Семействотоот думи-окови „НЕ ИСКАМ, НО МЕ ПРИНУЖДАВАТ”.О, та това са нашите любими думи! И съдейки по това колко често ги употребяваме, ние не просто ги обичаме, а се уповаваме на тях и ги обожаваме:

§  трябва, нужное (не в контекста на потребност, а със значение „длъжен съм”),

§  длъжен (длъжна), необходимо е, проблеми(много коварна дума, а също и отлично замаскирана: тя не означава налични проблеми (както може да ви се стори), тя ги предизвиква).

По колко пъти на ден казваме (и слушаме от нашите събеседници) тези думи? Не може да се преброи! Но ние не просто говорим - ние ясно (и без всякакво двусмислие) заявяваме на самите себе си и на околните, че „животът ми е безнадеждно робство".

И ето кое е забележителното: ние така сме се свикнали да се придържаме към тези окови, че дори и не опитваме да ги отстраним поне временно, използваме ги, дори когато става дума за нашите лични потребности, които нямат нищо общо със задълженията ни пред другите хора (или пред обстоятелствата). Ако се вслушаме, лесно ще забележим, че думите „Аз трябва да направя" и „Длъжен съм да го направя" ние използваме и по работа, и извън нея, като по този начин изграждаме огромни кордони, през които радостта просто не може да се промъкне. И ето ни, движещи се насам-натам с тревожни лица и напълно забравили, че сме дошли тук изключително за да се радваме на живота.

4. Ето и заключителната група от семейството на думите-окови – това е кланът, образуващ веригата „НЕВЪЗМОЖНОСТ".Тяхната употреба просто отнема кислорода от всичко, за което мечтаем. За щастие, времената, в които думата „мечта" (и нейните производни) са били придружени от снизходителни усмивки (но, моля ви, откъсваме се от реалността!!!) бързо са преминали. Сега никого не трябва да убеждаваме, че именно на мечтателите дължим употребата на хубавите неща, като ток, телефон, TV, интернет, самолети, коли ... сами продължете списъка.

Като цяло, както се казва, благословени са Небесата, че ни изпращат мечтатели, за да ни обърнат внимание и да не ни позволят да забравим, че всичко е възможно. Всичко (абсолютно!), което разпознаваме като вътрешно усещане (да кажем, искам нещо) представлява директна препратка към възможността. От своя страна, всички възможности притежават силен потенциал да се случат, в противен случай исканията просто не биха възниквали.

Ето и думите:

§   Невъзможно,

§   Малко вероятно,

§   Никога,

§   Това не може да стане,

§   Я си представи, че ….(отказ от възможността),

§   Ами ако …(това също е отказ от възможността: видите ли, искам това-онова, но едва ли ще го получа),

§   Може да стане така, че …(планиране на препятствия. Тази фраза представлява най-надеждният способ, да НЕ получиш онова, към което се стремиш, а ще ти гарантира получаването на нещо, което съвсем не искаш),

§   Какво ще стане, ако …(същата песен),

§   Не дай боже(от старата опера).

§   И най-убийствената от всички: нямам избор.

Запознайте се:думите-окови (точно както и думите от категорията на „органичната реч") значително намаляват скоростта на настройката за производителност. Вече е разбираемо защо намалява скоростта на придвижване към целта ви. Вие вече питате: как да избавим речта си от думите-окови?