Споменът за преживяването близко до смъртта, независимо колко отдавна се е случило, е много по-жив и емоционален не само от недействителните, но и от действителните спомени, твърди изследване, цитирано от LiveScience.
"То оставя в съзнанието на хората ясна следа, която е дори по-ясна от истинските спомени", казва Ванеса Шарлан-Вервил, невропсихолог от университета на Лиеж, Белгия - един от авторите на изследването, публикувано в научното списание PLOS ONE.
Около 5 процента от хората по света съобщават, че са имали близки до смъртта преживявания, но никой още не знае какво представляват те, посочват учените.
В различни култури и религии хората описват сходни теми - усещане за излизане от тялото, преминаване през тунел, река или врата към искряща светлина, срещи с починали близки и връщане обратно в тялото.
Някои смятат, че преживяванията, близки до смъртта, доказват, че душата и тялото могат да съществуват отделно. Според други виновни са недостигът на кислород и каскадата от химични вещества, която се задейства в мозъка. Но това, което прави обяснението още по-трудно е, че здрави хора, които са в медитативен транс или под въздействието на халюциногени, също описват подобни преживявания.
Тъй като няма как подобно явление да се наблюдава в реално време, Вервил и екипът й са разговаряли с хора, които са го преживели, често години по-рано.
