Ницше е известен с думите, че Бог е мъртъв, но новината за кончината на Всевишния може да е силно преувеличена. Ето и някои от най-интересните и провокативни философски аргументи за съществуването на Бог, представени от сайта io9.

Нека е ясно: това са философски аргументи. Не се коренят в религиозни писания, нито пък почиват върху научни наблюдения и факти.

Много от тези аргументи, някои от които датират от хилядолетия,  могат да се разглеждат като интересни интелектуални упражнения, провокиращи логическата ни мисъл.

Други, като последните два, са свързани с въпроси, които понастоящем занимават учените и философите.

И все пак: нито един от тези аргументи не доказва категорично съществуването на Бог.  С  много от от тях можем да поспорим, дори да ги изобличим в логическа несъстоятелност. Но най-малкото, предлагат храна за размисъл.

Последно: под "Бог" или "бог" не се разбира конкретно религиозно божество. Както се вижда от списъка, терминът обхваща всичко - от едно съвършено и всемогъщо същество, до нещо, което може да сметнем дори за леко банално.

1. Самото понятие за напълно съвършено същество означава, че Бог трябва да съществува.

Това е класическият "онтологически" аргумент. За първи го формулира св. Анселм (епископ на Кентърбъри) през 1070 г. Той твърди следното: тъй като имаме представа за абсолютно съвършено същество - от което "нищо по-голямо не може да бъде мислено" - то трябва да съществува.

В съчинението си Прослогион, св. Анселм представя Бог като същество, което притежава всяко възможно съвършенство. Според него, ако това същество съществуваше само като идея в умовете ни, а не действително в реалността, то не е абсолютно съвършено. Един несъществуващ Бог е по-малко велик от един съществуващ. Един несъществуващ Бог ще противоречи на определението ни за Бог като "най-съвършеното същество". Следователно, Бог трябва да съществува.

Това звучи малко странно по съвременните стандарти. Всъщност, звучало е странно дори тогава; монахът Гаунило от Мармутие разгромява идеята на Анселм, като ни кара да си представим остров, който е по-съвършен от всеки друг остров, и разкрива недостатъците на този тип доказателство. Днес знаем, че този тип аргумент a priori (т.е. чисто дедуктивен), е силно ограничен, често тавтологичен и не взема предвид никакви емпирични факти.

Но, изнанадващо, същата позиция защитава не друг, а Рене Декарт. Неговият подход е малко по-илюстративен.

>>