Разбира се, това, че нещо е възможно, съвсем не означава, че се е случило. Според „официалната” съвременна историческа наука няма никакви доказателства, че китайски средновековни кораби са стигали по-далеч от източните брегове на Африка, най-вероятно до съвременното крайбрежие на Кения. Ограниченията обаче очевидно не важат за Мензес. Изследователят твърди, че първите европейски мореплаватели от епохата на Великите географски открития, включително Колумб и Магелан, са използвали стара китайска карта, която по някакъв начин се е озовала във Венеция през 1428 г. Според него върху мистериозната карта са били отбелязани части от Северна и Южна Америка, както и някои атлантически острови – десетилетия преди да бъдат открити от европейските пътешественици. Тази карта се базира на документи, изнесени тайно от Китай от венецианския търговец и изследовател Николо да Конти, за когото се предполага, че е придружавал адмирал Джън в част от пътешествията му, смята Мензес.

В „1421 г.” Мензес описва останките на девет китайски кораба, които според него са потънали в Карибско море и представляват допълнително

доказателство за световното пътешествие на средновековния флот.

Авторът обаче не разкрива местоположението на потъналите джонки. Изследователи отбелязват, че Карибският басейн отдавна е подробно изследван от археолози и търсачи на съкровища. При това е напълно възможно, но малко вероятно толкова големи морски съдове да са останали незабелязани. В същото време е почти невероятно толкова потенциално ценни находки да са известни само на Мензес.

Въпреки големия брой на използваните от Мензес „доказателства”, нито едно от тях не успява да убеди учените в правотата на алтернативния историк. Важна причина за това е неговата безкритичност към сведения, които според него доказват теориите му. В търсене на доказателства непрофесионалният учен хвърля твърде нашироко мрежите си.

Приведените от Мензес свидетелства варират от древни артефакти от Новия свят и Африка, с предполагаемо китайско или азиатско влияние, през растения и животни, транспортирани от хора, до средновековни китайски котви, открити в Калифорнийския залив. Един от примерите е загадъчен надпис върху една каменна колона, намираща се на островите Зелени нос (Cape Verde), близо до Атлантическия бряг на Африка.

Според бившия офицер надписът е на езика maylayam, характерен за района на Южна Индия, и това доказва, че “китайците са били там”.

Защо един могъщ китайски адмирал би заповядал

съставянето на надпис на език, различен от китайския, пита историкът д-р Тимъти Фърниш.

Сред критиците на автора е и д-р Гилиън Хътчисън, куратор по история на картографията в Националния морски музей на Англия. Мензес не представя убедителни доказателства за връзка между китайски карти и картите, използвани от европейските мореплаватели в епохата на Великите географски открития, смята ученият. “Напълно възможно е китайски географски познания да са достигнали Европа преди епохата на откритията. Но г-н Мензес е абсолютно убеден в правотата си и поради това е трудно доказателствата да бъдат отделени от пожелателното мислене”, заявява Хътчисън.

Мензес обяснява причината за липсата на документи, доказващи околосветското пътешествие на адмирал Джън, с политическата обстановка в Китай през 20-те години на 15. век. Известно е, че когато през 1423 г. адмиралът се завръща в Китай след поредната си експедиция, в страната бушуват политически междуособици. Тогавашният китайски император Джу Ди губи трона си.