През 2008 г. авторът доразви и без това сензационната си теория, като публикува нова книга с повече от красноречиво заглавие – „1434 – годината, в която

величественият китайски флот достигна Италия и стартира Ренесанса”.

В нея Мензес твърди нито повече, нито по-малко, че културният и научният разцвет в Европа през късното Средновековие е пряк резултат от морските експедиции на Джън Хъ.

След всичко това основният въпрос е дали сензационните твърдения на Мензес са правдоподобни. Безспорно темата е много интригуваща дори без твърденията за откриване на Америка и околосветски пътешествия. Исторически факт е, че в началото на 15. век Китай, управляван от династията Мин, е могъща империя и най-голямата морска сила в света. Начело на имперския флот по това време е приближеният на императора адмирал Джън Хъ – една от най-интересните личности от Китайското средновековие и велика историческа фигура, почитана в съвременен Китай.

Забележително е, че един велик китайски герой произхожда от малцинство и е син на враг на империята. Джън Хъ е роден през 1371 г. в мюсюлманско семейство на територията, която днес е известна като южната китайска провинция Юнан. По това време този регион е под монголска власт и е враждебен на китайския император Джу Ди (1360–1424).

При нападението на имперската армия

над Юнан през 1381 г. бащата на 10-годишния Хъ е убит, а самият той е кастриран и изпратен в императорския двор. С годините интелигентният и способен евнух се превръща в един от най-доверените съветници на Джу Ди, като до края на живота си заема висши постове в държавната йерархия при управлението на трима императори.

През периода 1405–1433 г. Джън Хъ предвожда общо седем добре документирани морски експедиции през Индийския океан до Малайзия, Тайланд, Индия, Средния изток, Арабския полуостров и Африка. Целта на тези експедиции е да утвърдят престижа на империята като световна сила. Джън умира през 1435 година.

За мощта на неговия флот свидетелстват фактите – легендарният командир води военни действия близо до Африканския бряг и освен това пленява тогавашния крал на Цейлон (днешна Шри Ланка). Флотилията на адмирала евнух се състояла от 300 кораба с екипаж близо 28 хил. души. Сред тях имало 62 гигантски „джонки”, които са изпреварили европейските корабостроителни технологии с близо век и без преувеличения могат да бъдат наречени технологичните чудеса на 15. век. Дължината на тези флагмански кораби била 137 м, а ширината им – 52 м. За сравнение флагманският кораб на Христофор Колумб „Санта Мария” бил с дължина 21 метра и екипаж от 40 души. Документиран е фактът, че тези морски съдове са можели да се движат с вдигнати платна дори в силни морски бури – феноменално постижение за онази епоха. Според мнозина изследователи с подобна

усъвършенствана корабоплавателна технология

за флота на Джън не е било проблем да заобиколи нос Добра надежда, да продължи към Европа или Америка и дори да извърши околосветско пътешествие. Т.е. в теорията на Мензес има някаква фундаментална правдоподобност.