1421 г. - китайци откриват Америка?

14 март 2018 г., 20:00
2386

Shutterstock

Алтернативната история винаги е била изключително популярен художествен жанр. Сред многобройните примери за това са теорията за палеоастронавтите (идеята, че интелигентни извънземни са посещавали Земята в дълбоката древност) от книгите на Ерик фон Деникен, както и многобройните книги за изчезналите континенти Атлантида и Лемурия. В това число можем да добавим и заплетените исторически

конспиративни теории

около Свещения Граал, превърнати в машина за пари от автори като Дан Браун. Едно мощно течение в океана от такава литература се заема от историите за „предколумбови” контакти между Стария и Новия свят. Според тях векове и дори хилядолетия преди експедициите на Христофор Колумб до двата американски континента са достигали, да речем, финикийци, древни египтяни, римляни или картагенци. На този фон единственият потвърден от „официалната” наука ранен контакт на европейци с местните жители на Северна Америка е дело на викингите. 

През пролетта на 2002 г. Гавин Мензес, бивш командир на подводница от Кралските военноморски сили на Великобритания, хвърли нещо като малка термоядрена бомба в морето от „предколумбови” спекулации. В своята книга "1421 - годината, в която Китай откри Америка" 65-годишният тогава самоук изследовател твърди, че двата американски континента са открити от флота на легендарния китайски

адмирал от 15. век. Джън Хъ

(1371-1435) 72 години преди първата експедиция на Колумб. Нещо повече, според Мензес адмирал Джън е достигнал бреговете на Австралия 350 години преди капитан Джеймс Кук и, освен всичко друго, е извършил първото околосветско пътешествие цял век преди знаменитото плаване на Фернандо Магелан.

В книгата си бившият офицер описва историята на епично околосветско пътешествие, проведено между март 1421 г. и октомври 1423 г. Изводът на британеца е, че китайските мореплаватели, предвождани от адмирал Джън, са изследвали бреговете на Африка, Южна Америка и Австралия и са плавали в Карибско море и в Калифорнийския залив. Китайският флот прекосява Индийския океан, заобикаля нос Добра надежда (крайната южна точка на африканския континент), след което се разделя, твърди Мензес. При това едната група от кораби е изследвала бреговете на Южна Америка, Антарктида и Австралия, докато другата е обиколила Централна и Северна Америка, заобиколила е Гренландия и дори е установила поселения в Новия свят.

През 2008 г. авторът доразви и без това сензационната си теория, като публикува нова книга с повече от красноречиво заглавие – „1434 – годината, в която

величественият китайски флот достигна Италия и стартира Ренесанса”.

В нея Мензес твърди нито повече, нито по-малко, че културният и научният разцвет в Европа през късното Средновековие е пряк резултат от морските експедиции на Джън Хъ.

След всичко това основният въпрос е дали сензационните твърдения на Мензес са правдоподобни. Безспорно темата е много интригуваща дори без твърденията за откриване на Америка и околосветски пътешествия. Исторически факт е, че в началото на 15. век Китай, управляван от династията Мин, е могъща империя и най-голямата морска сила в света. Начело на имперския флот по това време е приближеният на императора адмирал Джън Хъ – една от най-интересните личности от Китайското средновековие и велика историческа фигура, почитана в съвременен Китай.

Забележително е, че един велик китайски герой произхожда от малцинство и е син на враг на империята. Джън Хъ е роден през 1371 г. в мюсюлманско семейство на територията, която днес е известна като южната китайска провинция Юнан. По това време този регион е под монголска власт и е враждебен на китайския император Джу Ди (1360–1424).

При нападението на имперската армия

над Юнан през 1381 г. бащата на 10-годишния Хъ е убит, а самият той е кастриран и изпратен в императорския двор. С годините интелигентният и способен евнух се превръща в един от най-доверените съветници на Джу Ди, като до края на живота си заема висши постове в държавната йерархия при управлението на трима императори.

През периода 1405–1433 г. Джън Хъ предвожда общо седем добре документирани морски експедиции през Индийския океан до Малайзия, Тайланд, Индия, Средния изток, Арабския полуостров и Африка. Целта на тези експедиции е да утвърдят престижа на империята като световна сила. Джън умира през 1435 година.

За мощта на неговия флот свидетелстват фактите – легендарният командир води военни действия близо до Африканския бряг и освен това пленява тогавашния крал на Цейлон (днешна Шри Ланка). Флотилията на адмирала евнух се състояла от 300 кораба с екипаж близо 28 хил. души. Сред тях имало 62 гигантски „джонки”, които са изпреварили европейските корабостроителни технологии с близо век и без преувеличения могат да бъдат наречени технологичните чудеса на 15. век. Дължината на тези флагмански кораби била 137 м, а ширината им – 52 м. За сравнение флагманският кораб на Христофор Колумб „Санта Мария” бил с дължина 21 метра и екипаж от 40 души. Документиран е фактът, че тези морски съдове са можели да се движат с вдигнати платна дори в силни морски бури – феноменално постижение за онази епоха. Според мнозина изследователи с подобна

усъвършенствана корабоплавателна технология

за флота на Джън не е било проблем да заобиколи нос Добра надежда, да продължи към Европа или Америка и дори да извърши околосветско пътешествие. Т.е. в теорията на Мензес има някаква фундаментална правдоподобност.

Разбира се, това, че нещо е възможно, съвсем не означава, че се е случило. Според „официалната” съвременна историческа наука няма никакви доказателства, че китайски средновековни кораби са стигали по-далеч от източните брегове на Африка, най-вероятно до съвременното крайбрежие на Кения. Ограниченията обаче очевидно не важат за Мензес. Изследователят твърди, че първите европейски мореплаватели от епохата на Великите географски открития, включително Колумб и Магелан, са използвали стара китайска карта, която по някакъв начин се е озовала във Венеция през 1428 г. Според него върху мистериозната карта са били отбелязани части от Северна и Южна Америка, както и някои атлантически острови – десетилетия преди да бъдат открити от европейските пътешественици. Тази карта се базира на документи, изнесени тайно от Китай от венецианския търговец и изследовател Николо да Конти, за когото се предполага, че е придружавал адмирал Джън в част от пътешествията му, смята Мензес.

В „1421 г.” Мензес описва останките на девет китайски кораба, които според него са потънали в Карибско море и представляват допълнително

доказателство за световното пътешествие на средновековния флот.

Авторът обаче не разкрива местоположението на потъналите джонки. Изследователи отбелязват, че Карибският басейн отдавна е подробно изследван от археолози и търсачи на съкровища. При това е напълно възможно, но малко вероятно толкова големи морски съдове да са останали незабелязани. В същото време е почти невероятно толкова потенциално ценни находки да са известни само на Мензес.

Въпреки големия брой на използваните от Мензес „доказателства”, нито едно от тях не успява да убеди учените в правотата на алтернативния историк. Важна причина за това е неговата безкритичност към сведения, които според него доказват теориите му. В търсене на доказателства непрофесионалният учен хвърля твърде нашироко мрежите си.

Приведените от Мензес свидетелства варират от древни артефакти от Новия свят и Африка, с предполагаемо китайско или азиатско влияние, през растения и животни, транспортирани от хора, до средновековни китайски котви, открити в Калифорнийския залив. Един от примерите е загадъчен надпис върху една каменна колона, намираща се на островите Зелени нос (Cape Verde), близо до Атлантическия бряг на Африка.

Според бившия офицер надписът е на езика maylayam, характерен за района на Южна Индия, и това доказва, че “китайците са били там”.

Защо един могъщ китайски адмирал би заповядал

съставянето на надпис на език, различен от китайския, пита историкът д-р Тимъти Фърниш.

Сред критиците на автора е и д-р Гилиън Хътчисън, куратор по история на картографията в Националния морски музей на Англия. Мензес не представя убедителни доказателства за връзка между китайски карти и картите, използвани от европейските мореплаватели в епохата на Великите географски открития, смята ученият. “Напълно възможно е китайски географски познания да са достигнали Европа преди епохата на откритията. Но г-н Мензес е абсолютно убеден в правотата си и поради това е трудно доказателствата да бъдат отделени от пожелателното мислене”, заявява Хътчисън.

Мензес обяснява причината за липсата на документи, доказващи околосветското пътешествие на адмирал Джън, с политическата обстановка в Китай през 20-те години на 15. век. Известно е, че когато през 1423 г. адмиралът се завръща в Китай след поредната си експедиция, в страната бушуват политически междуособици. Тогавашният китайски император Джу Ди губи трона си.

Новият император заедно с подкрепящите го ултраконсервативни конфуциански мандарини спира морските експедиции. Тяхната политическа доктрина забранява всякакви контакти с външния свят. Всичко, което напомняло за дотогавашната експанзионистична политика, е безмилостно унищожено - включително документите за пътешествията на Джън Хъ. Забранено е и строителството на големи морски съдове, а съществуващите океански кораби са унищожени. В крайна сметка тази политическа промяна обрича Китай на

многовековна изолация

от останалия свят, а откриването на непознати земи се превръща в изцяло европейско начинание.

Като цяло отношението на професионалните изследователи към проучванията на Мензес могат да бъдат обобщени като солиден скептицизъм в най-добрия случай. Световната научна общност разглежда неговите трудове като интересна научнопопулярна спекулация и нищо повече. За съжаление на поддръжниците на тази теория той не предлага доказателства, а единствено огромен брой косвени свидетелства, опорочени от съмнителна ерудиция, обобщава присъдата на историците д-р Фърниш. В същото време много от учените, които коментират труда на Мензес, го приемат за напълно искрен и интелигентен изследовател с оригинални идеи и заразителен ентусиазъм.

В крайна сметка дори и да не убеди никого в правотата си, книгата "1421 - годината, в която Китай откри Америка" със сигурност ще доведе до нови изследвания върху ролята на средновековните китайски мореплаватели. При всички случаи научният скандал, предизвикан от неговите книги, продължава с нестихваща сила и е на път да се превърне в най-успешния, поне в медийно отношение, сензационен опит за пренаписване на историята от началото на 21. век.

Автор: Начо Стригулев

Коментари