14 декември - 515 години от рождението на Нострадамус

14 декември 2018 г., 00:00
1447

Източник: AlexHliv / Shutterstock

На днешния ден през 1503 година в Сен Реми, Франция, е роден аптекарят Мишел дьо Нострадам, познат повече като Нострадамус.

Без съмнение може да се каже за Нострадамус, че изпреварва времето си, най-малко по отношение на медицинската си практика. Едни от способите му за лечение на чумата включват премахване на телата на умрелите, свеж въздух и чиста вода за незаразените, както и билкова отвара, богата на витамин С, за болните. За разлика от останалите доктори по неговото време, той не практикува кръвопускането.

През 50-те години на 17 век Мишел обръща гръб на лекарската професия и се отдава на окултните науки. През 1550 година издава алманах с първите си предсказания. За първи път латнинизира фамилията си, като подписва алманаха с името Нострадамус. Първото издание е посрещнато благосклонно. Това го окуражава и решава да издава по един алманах всяка година.

Алманахът се издава до самата смърт на Нострадамус. Всяко едно от изданията включва едно общо четиристишие за годината, 12 четиристишия за всеки един от месеците и обширна статия с предсказанията. До смъртта си той публикува 6 388 предсказания и най-малко единадесет годишни календара.

Трудът му "Предсказанията" е това, с което ние го познаваме днес. Още през 1554 година той започва да подбира най-значимите си предсказания в сборник, в който те са разделени на десет секции, наречени Центурии. Някои смятат, че това условно разделение е свързано с период от 100 години. Официалната теория посочва, че разделението е на база броя на стиховете, включени в секцията.

Първият том с Центурии е публикуван през 1555 г, а вторият – през 1557 г. Има сведения и за трети том, но предсказанията от това издание достигат до нас чрез сборник, издаден след смъртта му.

Нострадамус получава виденията си късно вечер, взирайки се във вода или пламъците на огъня. Понякога му помагат и билкови стимуланти. Четиристишията, които пише, са отворени за всякакви интерпретации, тъй като те включват анаграми, алегории и игра с думи. Някои от текстовете описват събития, географски понятия, понякога и конкретни дати.

Има сведения, че той сам е предрекъл смъртта си. Когато на 1 юли 1566 година асистентът му му пожелава лека нощ, той се обръща към него с думите "Няма да ме откриеш жив на сутринта." Оказва се прав. На сутринта го намират мъртъв до леглото му.

Но неговата история не свършва до тук. В началото тялото му е погребано в църквата Cordeliers of Salon. През 1700 година е преместено на друго място от градските власти. Върху тялото му е открита огърлица с дата 1700. В края на века, по време на Френската революция група пияни войници влизат в криптата му.

Междувременно, Нострадамус пише в Центурий 9, Катрен 7 следното:

"Мъжът, който отвори гробница, когато е намерена,
и не я затвори веднага след това,
Злото да дойде при него,
а той никога няма да може да го докаже."

Както се предполага, войниците, осквернили гроба на Нострадамус, попадат в засада на връщане към базата и биват избити до крак.

През последното столетие предсказанията на Нострадамус са една от най-разискваните теми в медиите и не само. Има създадени много филми, книги и предавания, целящи да покажат какво е имал предвид в четиристишията си. На практика се оказва, че голяма част от големите събития на нашето време, та и в миналото, са били предсказани от него.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

1819 г. — Алабама става 22-ят щат.
1900 г. — Квантова механика: Германският физик Макс Планк представя в Берлин своя Закон на Планк.
1911 г. — Норвежката експедиция на Роалд Амундсен достига първа до Южния полюс, като изпреварва с 34 дни англичаните, водени от капитан Робърт Скот..
1935 г. — Томаш Масарик подава оставка като президент на Чехословашката република.
1939 г. — Зимната война: Съветския съюз е изключен от Обществото на народите, заради нападението срещу Финландия.
1941 г. — Царство България обявява символична война на САЩ.
1955 г. — България е приета за пълноправен член на ООН заедно с Албания, Австрия, Финландия, Унгария, Ирландия, Италия, Йордания, Лаос, Португалия, Румъния и Испания.
1989 г. — Организирана е жива верига около сградата на Народното събрание на България с искане да се отмени Член 1 от Конституцията на Народна Република България.
1995 г. — Официално е подписано Дейтънското споразумение в Париж, с което официално се поставя край на близо четиригодишната гражданска война в Босна и Херцеговина.
2004 г. — Открит е Виадукт Мийо, най-високият мост в света, разположен в близост до Мийо, Франция.

Родени

1546 г. — Тихо Брахе, датски астроном († 1601 г.)
1837 г. — Марин Калугеров, български духовник († 1883 г.)
1863 г. — Петко Цъклев, български военен деец († ? г.)
1874 г. — Никола Пушкаров, български почвовед и революционер († 1874 г.)
1883 г. — Морихей Уешиба, японски майстор на бойните изкуства († 1969 г.)
1895 г. — Джордж VI, крал на Великобритания († 1952 г.)
1895 г. — Пол Елюар, френски поет († 1952 г.)
1897 г. — Курт Шушниг, австрийски политик († 1977 г.)
1901 г. — Павлос I, крал на Гърция († 1964 г.)
1914 г. — Георги Чилингиров, български народен певец († 2000 г.)
1920 г. — Даниел Сорано, френски актьор († 1962 г.)
1922 г. — Николай Басов, съветски физик, Нобелов лауреат († 2001 г.)
1924 г. — Радж Капур, индийски режисьор и актьор († 1988 г.)
1926 г. — Панкратий, български духовник и архиерей († 1998 г.)
1933 г. — Людмил Кирков, български актьор и режисьор († 1995 г.)
1939 г. — Иван Вуцов, български футболист
1946 г. — Джейн Бъркин, френска актриса и певица
1947 г. — Дилма Русеф, 36-ти президент на Бразилия
1949 г. — Клиф Уилямс, басист на AC/DC
1950 г. — Вики Мишел, британска актриса
1951 г. — Вежди Рашидов, български скулптор
1951 г. — Ян Тиман, холандски шахматист
1955 г. — Петър Миладинов, български футболист и треньор
1960 г. — Крис Уодъл, английски футболист
1964 г. — Свилен Нейков, български треньор по гребане
1965 г. — Альоша Асанович, хърватски футболист
1976 г. — Игор Томашич, хърватски футболист
1977 г. — Антон Петров, български военнослужещ († 2003 г.)
1977 г. — Радослав Комитов, български футболист
1979 г. — Жан-Ален Бумсонг, френски футболист
1979 г. — Майкъл Оуен, английски футболист
1979 г. — Софи Монк, австралийска певица
1985 г. — Якуб Блашчиковски, полски футболист
1987 г. — Алета Оушън, унгарска порно актриса
1988 г. — Ванеса Хъджинс, американска певица
1992 г. — Рио Мияичи, японски футболист

Починали

872 г. — Адриан II, римски папа (* 792 г.)
1591 г. — Йоан Кръстни, испански монах (* 1542 г.)
1788 г. — Карл Филип Емануел Бах, германски композитор (* 1714 г.)
1788 г. — Карлос III, крал на Испания (* 1716 г.)
1799 г. — Джордж Вашингтон, първи президент на САЩ (* 1732 г.)
1829 г. — Луиджи Маркези, италиански певец-кастрат (* 1754 г.)
1861 г. — Алберт фон Сакс-Кобург-Гота, съпруг на кралица Виктория (* 1819 г.)
1921 г. — Радой Сираков, български военен деец (* 1861 г.)
1929 г. — Фридрих Грюнангер, австрийски архитект (* 1856 г.)
1930 г. — Иван Симеонов, български офицер (* 1862 г.)
1931 г. — Марин Василев, български скулптор (* 1867 г.)
1940 г. — Мария Георгиевна, гръцка принцеса (* 1876 г.)
1943 г. — Джон Келог, американски лекар (* 1852 г.)
1947 г. — Стенли Болдуин, министър-председател на Великобритания (* 1867 г.)
1957 г. — Йозеф Лада, чешки график (* 1887 г.)
1972 г. — Ангел Каралийчев, български писател (* 1902 г.)
1974 г. — Васко Абаджиев, български цигулар (* 1926 г.)
1984 г. — Висенте Алейксандре, испански писател, Нобелов лауреат през 1977 г. (* 1898 г.)
1989 г. — Андрей Сахаров, руски физик, Нобелов лауреат през 1975 г. (* 1921 г.)
1990 г. — Фридрих Дюренмат, швейцарски писател (* 1921 г.)
1992 г. — Емил Павлов, български композитор (* 1921 г.)
1993 г. — Мирна Лой, американска актриса (р. 1905 г.)
1997 г. — Оуен Барфийлд, британски философ (* 1898 г.)
1998 г. — Здравко Александров, български живописец (* 1911 г.)
2009 г. — Крикор Азарян, български режисьор (* 1934 г.)
2013 г. — Питър О'Тул, ирландски актьор (* 1932 г.)
2013 г. — Джанет Дейли, американска писателка (* 1944 г.)

Празници

България — Ден на ветеринаря

Ключови думи:
Коментари