Пиенето на алкохол (дори в умерени количества) увеличава риска от рак, сочи ново изследване, базирано на иновативен метод. Степента на риска зависи от генетиката, както вероятно и от други фактори. Старото извинение обаче – в малки количества нищо няма да ми стане – изглежда, вече не важи тук.

Малцина биха оспорили факта, че злоупотребата с алкохола е вредна за здравето – най-малкото вероятността от появата на определени ракови заболявания се увеличава. Открай време обаче съществува дебат дали и периодичната консумация не вреди (в сравнение с хората, които въобще не пият). Алтернативна теория предлага т.нар. u-образна графика за редица рискове за здравето, като според нея умерените пиячи са изложени на най-нисък риск както спрямо злоупотребяващите, така и спрямо въздържащите се.

През годините са проведени редица проучвания по темата и резултатите в повечето от тях си противоречат. Това отчасти се дължи на факта, че върху здравето ни влияят множество други фактори. Хората, които не пият алкохол, не представляват произволна извадка от популацията и често се различават от умерените пиячи по начини, които вероятно се отразяват на риска от развиването на различни заболявания. Д-р Пек Кей Им от Oxford Population Health и един от съавторите на проучването решава да анализира конкретна група въздържатели с минимален брой фактори, влияещи на здравето им. Резултатите са публикувани в International Journal of Cancer.

Като цяло въздържателите са изложени на 14 процента по-нисък риск от развиването на рак, както и на 31 процента по-нисък риск от развиването на конкретни ракови заболявания, които по-стари проучвания асоциират с алкохола (например на колона, хранопровода и черния дроб).

Повечето хора не пият поради религиозни съображения или защото някой техен близък човек има проблеми с пристрастяването. Включването на тази част от популацията в проучванията (особено онези, които някога са имали проблем с пиенето) може да повлияе на сравненията. Ето защо екипът решава да потърси хора от Китай, които имат генетична нетолерантност към алкохола, тъй като според тях те ще се различават по-малко от общата популация по отношение на фактори, като например начин на хранене.

Два генни варианта (алели), срещани често в Източна Азия, влияят на производството на ензими, които детоксифират алкохола. Това води до натрупване на ацеталдехид в кръвта при консумацията на алкохол. Повечето хора с тези гени намират пиенето за не особено приятно спрямо останалите и прибягват до чашката рядко или никога. За малцината, които все пак пият, се смята, че ацеталдехида (известен канцероген) увеличава риска от рак.

Им и неговите колеги анализират алелите ALDH2 и ADH1b в ДНК-то на 150 000 хора, депозирано в китайска биобанка, и ги сравняват с отговорите на хора с различни навици на пиене.

Само 1 процент от мъжете с един алел от гена ALDH2 пият редовно в сравнение с 46 процента от онези, които разполагат с различен алел. Съответно рискът от развиването на рак при тях е по-нисък. Изглежда обаче при хората, които не притежават енизимите, разграждащи алкохола, ацеталдехидът увеличава риска от рак в същата степен, в която и при другите пиячи.

„Тези открития показват, че пиенето на алкохол предизвиква няколко вида рак и тези рискове може да се увеличават допълнително при хора с вродена нетолерантност към пиенето и които не могат да метаболизират правилно алкохола“, казва Им.

Източник: IFLScience