Когато хората с метастатичен рак на гърдата затворят очи през нощта, болестта буквално се събужда и започва да се разпространява. Поне това сочи ново изследване, публикувано тази седмица в научното издание Nature. То опровергава предположението, че метастазата на рака на гърдата се развива по един и същи начин през цялото денонощие.

За в бъдеще откритието би могло да промени потенциално начина, по който лекарите взимат кръвни проби от хората с рак, твърдят изследователите.

„Според нас тези открития показват, че медицинските лица вероятно ще трябва систематично да записват по кое време на деня извършват биопсиите“, казва Никола Ачето, старши автор на изследването и професор по молекулярна онкология в Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих.

„Това би могло да направи данните наистина съпоставими.“

За първи път изследователите обръщат внимание на този въпрос, когато забелязват необяснима разлика в броя на циркулиращите туморни клетки в проби, анализирани в различни периоди от деня.

„Някои от моите колеги работят много рано сутринта или късно вечерта; понякога те анализират кръвта в необичайни часове“, казва Ачето.

Освен това мишките, които имат много по-голям брой циркулиращи ракови клетки, отколкото хората, спят през деня – т.е. когато кръвните проби се взимат най-често.

За да проучат въпроса по-подробно, швейцарските изследователи изучават 30 жени с рак на гърдата (21 пациентки, чието заболяване е начален етап – т.е. ракът не е метастазирал - и 9 в 4-та фаза на метастаза).

Те откриват „поразителен и необясним модел“: по-голямата част от циркулиращите туморни клетки (78,3 %) са открити в кръвни проби, взети през нощта, докато далеч по-малки количества в онези, взети през деня.

Когато изследователите инжектират мишките с ракови клетки на гърдата и взимат кръвни проби през деня, те се натъкват на същите резултати. Циркулиращите туморни клетки са много по-високи, когато мишките си почиват.

Интересното е, че раковите клетки, събрани в период на покой, са „изключително предразположени към метастаза, докато онези, генерирани в активна фаза са лишени“ от тази своя способност, казват изследователите.

Генетичен анализ разкрива, че туморните клетки, взети от мишките и хората в момент на покой, се отличават с нерегулирана експресия на своите миотични гени. Това увеличава способността им да метастазират, тъй като миотичните гени контролират клетъчното деление.

Изследователите решат да проведат няколко експеримента, в който създават усещане за джетлаг у мишките, като променят техните рутини и нарушават циркадния им ритъм. В резултат на това концентрацията на циркулиращите туморни клетки намалява драстично.

При друг експеримент изследователите проверяват какво ще стане, ако инжектират мишките с хормони, които са сходни с онези, които се намират в тялото им, докато са будни – и по-специално, дали това ще се отрази на броя на циркулиращите турморни клетки в моментите, в които спят.

Те инжектират мишките с тестостерон, инсулин (хормон, който спомага за преобразуването на захари в енергия) и дексаметазон (синтетичен химикал, който функционира досущ като кортизола, хормона на стреса).

Изследователите установяват „забележим спад“ в броя на циркулиращите туморни клетки в кръвните проби, взети в моменти на покой (когато туморът би следвало да бъде по-агресивен).

Изследването е публикувано в Nature.

Източник: Science Alert