Изследователи откриха резистентни на антибиотици бактерии чак в облаци, носени от вятъра понякога на много големи разстояния.

"Тези бактерии обикновено живеят по листата или в почвата", каза Флоран Роси, водещ автор на изследването, пред АФП. "Открихме, че те се пренасят от вятъра в атмосферата, и че могат да пътуват на дълги разстояния и дори да прекосяват земното кълбо на голяма височина благодарение на облаците", добави той.

За да стигнат до тези изводи, изследователи от Университета "Лавал" в Квебек и Университета на Клермон Оверн във Франция са взели проби от  облаците, образуващи се над Пюи дьо Доме, спящ вулкан в Централна Франция, от септември 2019 г. до октомври 2021 г.

В станцията за атмосферни изследвания, разположена на 1465 м надморска височина, учените са анализирали тези проби в търсене на устойчиви на антибиотици гени.

Резултатите им показват, че облаците съдържат между 330 и повече от 30 000 бактерии на милилитър вода, като средната стойност е около 8000 бактерии на милилитър. В бактериите са идентифицирани и 29 подтипа гени за антибиотична резистентност.

При широкото използване на антибиотици в здравеопазването и в селското стопанство тези щамове представляват "сериозен глобален здравен проблем", казват учените. Световните здравни власти неколкократно са подчертавали рисковете, свързани с тези бактерии, които правят лечението на някои инфекции все по-сложно.

Учените обаче не предлагат заключения за потенциалните последици за здравето от разпространението на резистентни към антибиотици бактерии в атмосферата. Те посочват, че от 5% до 50% от тези организми могат да бъдат живи и потенциално активни.

"Атмосферата е много сурова за бактериите, а повечето от тези, които открихме, са бактерии от околната среда", за които е по-малко вероятно да са вредни за хората, каза Флоран Роси. "Така че няма опасност, когато се разхождате в дъжда", добави той, като уточни, че не е известно дали тези гени могат да се предават на други бактерии.

Задълбоченият мониторинг на атмосферата обаче би могъл да позволи да бъде определено мястото, откъдето идват тези бактерии и по този начин "да се ограничи тяхното разпространение", предполага изследователят. Той дава пример с анализите на отпадъчните води, целящи да открият наличието на КОВИД-19 и други патогенни агенти.