Медицински изследователи направиха изненадващо анатомично откритие – те се натъкнаха на мистериозна двойка слюнечни жлези, скрити в човешката глава.
Жлезите са били идентифицирани съвсем случайно от лекари от Нидерландия, които са проучвали пациенти с рак на простатата посредством модерен скенер, наречен PSMA PET/CT. В съчетание с инжекции с радиоактивна глюкоза, този диагностичен инструмент очертава туморите в човешкото тяло.
В този случай обаче той е разкрил нещо съвсем различно и скрито в задната част на носоглътката (назофаринкс).
Източник: Valstar et al., Radiotherapy and Oncology, 2020
„Хората разполагат с три двойки слюнечни жлези, но не и на това място – обяснява радиационния онколог Утер Фогел от Нидерландския раков институт. – Доколкото ни е известно, единствените слюнчени или слизести жлези в назофаринкса са микроскопично малки и до 1000 от тях са поравно разпределени из лигавицата. Тъй че може да си представите колко изненадани бяхме.“
Слюнечните жлези представляват образувания на устния епител. Те се различават по големина, разположение и вид на секрета. Тяхната функция е свързана с производството и секрецията на слюнка, благодарение на която храносмилателната ни система функционира адекватно. По-голямата част от слюнката се образува от трите основни слюнчени жлези – околоушна (паротидна), долночелюстна (субмандибуларна) и подезична (сублингвална).
Съществуват още около 1000 второстепенни слюнчени жлези, разположени из устната кухина и аеродигестивния тракт. Те обаче като цяло са толкова малки, че не могат да бъдат видени без микроскоп.
Новата двойка жлези, открити от екипа на Фогел обаче, са много по-големи и до този момент очевидно са убягвали на изследователите. Те се намират зад носа и над небцето – близо до центъра на човешката глава. С тях основните слюнчени жлези стават четири.
„Нарекохме ги тубариални жлези въз основа на анатомичното им разположение“, коментира Матис Фалстар от Амстердамския университет (те се намират над torus tubarius). Те са открити у всички 100 пациенти, сканирани с PSMA PET/CT. Тази мистериозна билатерална структура е открита и при физически преглед на два трупа – на мъж и жена.
„Доколкото ни е известно, тази структура не пасва на нито едно анатомично описание до момента“, обясняват изследователите.
Тубариалните жлези. Източник: The Netherlands Cancer Institute
Как е възможно да не са били открити досега? Според учените това вероятно се дължи на факта, че се намират на изключително недостъпно анатомично място – под основата на черепа. Чрез ендоскопия те трудно биха били засечени.
Освен това единствено по-новите техники за сканиране (като PSMA-PET/CT) биха могли да открият структура от типа на слюнчените жлези. Това е отвъд способностите на ултразвука, компютърната томография и магнитно-резонансната томогорафия.
За да бъде валидирано самото откритие, ще трябва да бъде направено проучване сред по-голям брой хора. Учените обаче изтъкват, че по всичко личи, че това ще е още едно място, което трябва да се избягва по време на радиационно лечение на пациенти, болни от рак, тъй като слюнчените жлези са изключително уязвими на подобни терапии.
Изследването е публикувано в Radiotherapy and Oncology.
