Хората могат да се похвалят с доста пищни задни части. Да, по отношение на чист обем не можем да стъпим и на малкия пръст на слонските, но когато става дума за съотношение тяло към задни части, определено изпъкваме. В буквалния смисъл на думата.
Разбира се, обемът на задните части зависи от индивидуалния генотип на човека. Освен това доста ентусиазираните режими, включващ клекове и напади, също могат да подпомогнат този регион от човешкото тяло. Според Института по човешка анатомия (IHA) обаче ние, като видове, имаме най-големите задни части в кралството на животното. Но защо?
Човешките задници се състоят от глутеална гънка и глутеална цепка, които съоснователят на IHA Джонатан Бениън и лабораторният директор Джъстин Котъл демонстрират без никакви скрупули във видеото по-долу. До голяма степен обаче пищната форма на задните части се дължи на начина, по който мускулът е прикрепен към скелета.
Бениън извършва дисекция и на повърхностната анатомия на задните части, като започва с епидермиса и дермата. Т.е. кожата. Под нея откриваме хиподермата, който се състои от мастни тъкани – тяхната дебелина зависи от обема на мазнините, които, естествено, се влияят от индивидуалния ни начин на живот или от нашите гени.
Мастните тъкани обаче не са определящи за големия размер на задните ни части. Не, тайната се крие в gluteus maximus. Този мускул, който звучи така, сякаш е излязъл от филма „Гладиатор“, се разтяга и свива. Ето защо нарастването на глутеалните мускули се влияе от упражнения като мъртва тяга, при които gluteus maximus се разтяга и свива.
Като едни двукраки и изправени животни, ние използваме gluteus maximus непрестанно във своето ежедневие (за разлика от котките, които, както Бениън демонстрира, се придвижват на четири крака съответно не използват глутеалните мускули толкова много).
Колкото повече се използва един мускул, толкова по-голям става той. Именно така успяваме да заемем челната позиция в това отношение.
Източник: IFLScience
