Подложих се на първата си пълна упойка, за да ги съберат през стените на вагината ми с игла, с която да се вземат една по една. Когато се събудих, все още замаяна, настойчиво поисках да разбера колко от тях екипът е успял да събере невредими. Отговорът беше десет – всички те бяха поставени в чашка петри заедно с капка сперма, очакващи да бъдат оплодени.

Около пет от яйцеклетките ми прескочиха това препятствие и нашият доктор имплантира три първокласни ембриона в утробата ми, показвайки ми сивите мехурчета на монитор. С Ник вече строяхме пясъчни замъци. След това ни казаха да изчакаме две седмици, за да видим дали е проработило. Може и да си мислите, че това е лесната част, но това двуседмично очакване беше моментът, в който емоционалната болка наистина се появи.

Нямаше нещо, което да е под мое ръководство, нещо, с което да съм заета, нещо, което да е под мой контрол. Разсейването от чакането е единствената ти надежда, затова прекарвах часове из чатове за инвитро, търсейки „загуба”, защото така можех да се самоизмъчвам най-добре. Емоционално Ник беше едно вагонче зад мен на екстремното влакче – когато аз бях в пиковете, той се изкачваше, когато аз се бях спуснала надолу, той тепърва падаше. Накрая и двамата бяхме победени, предали се на най-лошото. И все пак, като по чудо, бяхме бременни.

Но еуфорията ни при вида на синята чертичка беше краткотрайна. Няма по-жестоки думи в стресиращия свят на инвитрото от „Съжалявам, фетусът няма сърдечен ритъм.” Последва аборт. Макар че му казваха „Д и К”, което идва от дилатация и кюретаж и звучи изтънчено на френски, на фактурата от клиниката беше гротескно – евакуация на репродуктивни продукти.

Следващите два цикъла не проработиха и когато след година вече бяхме на прага на четвърти, дните ни бяха доста мрачни. Изминалата година беше нанесла тежка щета и на двамата, но имахме късмета, че връзката ни беше относително нова и все още бяхме доста влюбени. Нямаше обвинения, само споделена тъга и нестихваща надежда, макар и вече изморена. Често размишлявах колко ли тежко е инвитрото за онези двойки, чиито връзки бяха много по-напреднали и може би много по-монотонни.

Продължава на страницата на Новите родители