Децата очевидно рисуват въоръжени човечета и чудовища по домашните си от незапомнени времена.

Дори в епохата на iPad и Minecraft е достатъчно да дадете на едно дете молив и хартия – а още по-добре, училищна задача, чието изпълнение може да отлага – и то неизбежно ще се приобщи към вековната традиция да драска и рисува.

Знаем колко назад във времето се простира този навик благодарение на едно момче на име Онфим.

Ученикът, оставил следа върху брезова кора

Много преди появата на прочутото „готино S“, през средата на XIII век Онфим оставя своите забележителни рисунки върху мека брезова кора.

Историците смятат, че е бил едва на 6 или 7 години, когато създава тези удивителни изображения. В много отношения те ни разказват повече за живота на едно дете в средновековна Русия, отколкото упражненията, покрай които са нарисувани.

Докато се учи да пише на кирилица, Онфим рисува себе си и хора, за които се предполага, че са негови приятели, наредени под буквите:

Кирилски букви над седем схематично нарисувани човешки фигури. Източник: Онфим от Новгород, копие от Gramoty.ru/Wikimedia Commons, CC BY-SA 3.0.

На гърба на упражнението си той се представя като „див звяр“ – подобно на кентавър създание с извита опашка:

Скици, изобразяващи рисунките на Онфим върху брезова кора. Източник: Онфим от Новгород, копие от Gramoty.ru/Wikimedia Commons, CC BY-SA 3.0.

Онфим изобразява и ожесточени сражения с летящи стрели, препускащи коне и тела на убити воини, стъпкани под копитата:

Източник: Онфим; първоначално качено от Mitrius в руската Wikipedia/Wikimedia Commons. Обществено достояние.

В друга рисунка момчето отрежда на себе си ролята на герой и изписва собственото си име с кирилски букви – Онѳиме:

Автопортретът на Онфим го представя като конник, който убива противник. Източник: Онфим от Новгород, копие от Gramoty.ru/Wikimedia Commons, CC BY-SA 3.0.

Грамотността в средновековен Новгород

Макар Онфим да е бил съвсем малък, фактът, че е можел да пише, всъщност не е толкова необичаен, колкото изглежда. Той е живял в Новгородската република – общество, в което грамотността е била сравнително широко разпространена.

Според учените средновековен Новгород се отличавал с необичайно високо за времето си равнище на грамотност. Възможно е за това да са допринесли обширните брезови гори около столицата на републиката.

Лесно отделящите се пластове на брезовата кора наподобяват хартия и предлагат достъпен материал за писане. Освен това кората е била много по-евтина от хартията и пергамента, които се използвали в други общества.

И жителите на Новгород се възползвали от нея, за да пишат – при това много.

От 50-те години на XX век насам в района са открити повече от 1100 къса брезова кора с надписи, наричани още береста. Те са се запазили удивително добре през вековете.

Тези документи върху брезова кора датират от периода между XI и XVI век.

Но сред цялото това съкровище от берестени грамоти рисунките на Онфим несъмнено са едни от най-очарователните.

Защо децата драскат и рисуват?

Макар хората да драскат и рисуват машинално от векове, все още няма достатъчно научни изследвания, които да обясняват защо този навик изглежда толкова дълбоко вкоренен – особено при учениците.

Едно изследване предполага, че рисуването на определена сцена може да помогне на децата да се справят с неприятните емоции. Подобно успокояващо въздействие се наблюдава и при рисуването и оцветяването на мандали, които могат да насърчат концентрацията, търпението и изразяването на чувствата.

Проучване от 2009 г. установява, че участниците запомнят по-добре информацията, която чуват по телефона, ако имат възможност да драскат върху лист, докато слушат.

Когато обаче учените повтарят изследването чрез два малко по-различни експеримента, резултатите показват, че драскането не помага особено нито за съсредоточаването, нито за по-доброто усвояване на информация.

Следователно науката все още не е дала еднозначен отговор. И все пак рисуването може да подпомогне развитието на паметта и вниманието и е сред заниманията, които стимулират творческите и познавателните способности на детето.

Как рисуването свързва ръката и мозъка

Рисуването дава на малките деца възможност да усъвършенстват фините си двигателни умения, които са важна част от начина, по който взаимодействаме със света. Именно затова различните занимания за развиване на фината моторика са особено полезни в ранна детска възраст.

Някои невроучени дори смятат, че рисуването играе важна роля в съгласуването на информацията, постъпваща от нашите сетива, тяло и мозък.

„Всеки щрих представлява своеобразен учебен опит. Детето прави сензомоторно предвиждане („ако движа ръката си по този начин, следата ще се появи там“), незабавно получава информация за местоположението и формата на начертаната линия и въз основа на нея усъвършенства вътрешната си представа за това как движенията на ръката и дланта се превръщат в зрителен и осезаем образ“, пишат учените.

Драскулките, спонтанните скици и рисунките често са първите следи, които оставяме, преди да преминем към по-абстрактни начини на изразяване като писането на думи и числа.

Те са и естествен израз на детското въображение – качество, което лесно може да бъде потиснато от прекалено строгите правила и страха от грешки. Именно това стои в основата на въпроса защо губим творческия си потенциал в училище и как бихме могли да си го възвърнем.

Каквото и да виждаме в рисунките на Онфим, има нещо необикновено вълнуващо в мисълта, че децата драскат по училищните си упражнения от векове.

Източник: Science Alert; превод и редакция: Владимир Тодоров