Впечатляваща нова снимка показва най-голямата експлозия в галактиката ни

04 юли 2019 г., 16:11
374

Източник: NASA, ESA, N. Smith (University of Arizona) and J. Morse (BoldlyGo Institute)

Ета Кил е една от най-впечатляващите звезди, които можем да видим в Галактиката. И тази най-нова снимка, направена от телескопа „Хъбъл“, който изучава излъчваната от нея ултравиолетова светлина, доказва това твърдение.

Фотографията показва не само невиждани досега детайли, но и нещо, което наистина изненадва астрономите: газ магнезий (изобразен в синьо) на място, където би трябвало да има празно пространство.

Най-голямата звезда в системата Ета Кил е толкова масивна, че учените са принудени да преосмислят представите си за това колко тежка би могла да бъде една звезда. По правило колкото по-голяма маса има дадена звезда, толкова по-кратък живот води (поне по астрономическите стандарти). Предвид размера си, тя най-вероятно ще приключи своето съществуване или чрез експлозия тип свръхнова, или като още по-мощната хипернова. Звездата се намира на цели 7500 светлинни години и не представлява никаква опасност за нас. Тя обаче е достатъчно близо, че да ни предостави визуално зрелище в рамките на дълъг период от време.


Източник: NASA, ESA, N. Smith (University of Arizona) and J. Morse (BoldlyGo Institute)

Докато чакаме това да се случи, Ета Карина не стои със скръстени ръце. В средата на XIX век тя става най-ярката звезда на небосклона по време на т.нар. Голямо изригване. За съжаление Ета Карина се намира твърде на юг. Съответно телескопите в Северното полукълбо едва я виждат. По онова време пък астрономите в Южното полукълбо не са разполагали с адекватна апаратура и поради тази причина наблюденията са оскъдни.

Днес обаче „Хъбъл“ покрива цялото небе и ни позволява да видим мъглявината Хомункулус – двата разширяващи се облака газ, изхвърлени по време на Голямото изригване. За да направи тази фотография, „Хъбъл“ е използвал своята Широкоъгълна камера 3. Именно така е „уловил“ магнезият и азотът около мъглявината. Магнезият сияе в ултравиолетова светлина (на снимката е оцветен в синьо, за да е видим за очите ни), докато азотът е в червено.

Голямото изригване е било безпрецедентно по своите мащаби. Това обаче не е бил първият път, в който Ета Кил изхвърля част от себе си. По-бързо движещите се молекули, получени от изригването, се опитват да настигнат материала, изхвърлен по-рано. Междувременно и молекулите, и материалът се нагряват от генерираните в района шокови вълни. Измервайки температурата на магнезия, „Хъбъл“ открива, че неговото разпределение не е толкова равно, колкото астрономите са предполагали.

„Открихме голямо количество топъл газ, който е бил изхвърлен по време на Голямото изригване, но който все още не се е сблъскал с материала, обграждащ Ета Кил – коментира д-р Нейтън Смит от Университета на Аризона. – По-голямата част от тези емисии се намират на места, за които предполагахме, че са празни. Този допълнителен материал е бърз и буквално „вдига летвата“ по отношение на общата на енергия на един вече и без това мощен звезден взрив.“

Източник: IFLScience

Ключови думи:
Коментари