Пътеводител на междупланетния стопаджия

04 септември 2017 г., 15:18
2681

Guliver / iStock

Нека за момент си представим, че пътуването из Космоса се е превърнало във всекидневие. Коя планета бихте искали да посетите първо? Горещия Меркурий, който е най-близо до Слънцето? Чаровната Венера или все пак Марс – този, който ни е най-познат?

Запознайте се с нашите атрактивни предложения в този туристически наръчник, с помощта на който ще кацнем най-напред на скалистите планети в нашата Слънчева система. И ще ви разкажем за забележителностите на всяка от тях – местата, които в никакъв случай не бива да пропуснете.

Марс - четири сезона, 24-часово денонощие, атмосферни облаци и мъгли, поносими температури – това със сигурност трябва да е първата спирка в космическото пътешествие.

Преди да тръгнете към Червената планета

обаче, е хубаво да знаете няколко важни неща. За да стигнете дотам, ще ви бъдат необходими малко повече от пет землянски месеца – затова се уверете, че имате какво да правите и спътниците са ви достатъчно приятни. Също така не забравяйте, че е най-добре да се пътува тогава, когато планетата е най-близо до нас, т.е. е в опозиция на Земята (трите тела са на една линия, Слънцето е от едната ни страна, Марс – от противоположната). Това се случва горе-долу веднъж на две години. За ваше щастие следващата такава дата би трябвало да е 27 юли 2018 г. Така че какво чакате? Стягайте багажа.


Guliver / iStock

Вероятно сте запознати и с факта, че Червената планета, която съществува вече почти 4 млрд. години, има изключително непредсказуемо време. Но същевременно и температури, най-сходни с тези на Земята в сравнение с която и да е друга планета от Слънчевата система. Затова ви препоръчваме лятото, когато достигат благоприятните 20 градуса по Целзий. Посетителите през зимния сезон трябва да са подготвени за -140. За сметка на това по същото време ви очакват забележително красиви полярни шапки, покрити със сух лед.

Когато пристигнете,

обърнете внимание на двете луни около планетата, както и на жълтеникаво-розовото й небе. Необикновено е, нали? Това е така, тъй като атмосферата е пълна с миниатюрни частици железен оксид, които отразяват светлината по специфичен начин. Сигурно ще ви направи впечатление и значително по-ниската гравитация – едва 38% от тази на Земята. Така дори и да тежите 100 кг у дома, на Марс ще сте едва 38 кг. Не го приемайте буквално като дебелариум, в който се топят килограми - разбира се, масата ви няма да се промени, която и планета във Вселената да посетите, просто гравитацията ще е различна. Само си представете какво може да правите със землянската си сила на Марс – ще хвърляте предмети два пъти по-надалеч и ще скачате три пъти по-нависоко.


Guliver / iStock

След като се насладите на гледката и се порадвате на новите си възможности, може да се обадите на роднините и приятелите си, за да им се похвалите, че междупланетното пътешествие е минало добре. Отделете поне два часа от свободното си време, тъй като за да пропътува едно просто „Ало, как си?” от Марс до Земята, ще бъдат необходими цели 25,4 минути.

Ако няма пясъчни бури или 8 км високи торнада, можете вече да започнете да разглеждате и туристическите атракции на Марс.

Тук всичко е с грандомански пропорции.

Планините са по-високи от връх Еверест, а каньоните – по-дълбоки дори и от Големия каньон. Затова се подгответе за някои наистина покъртителни гледки.

Започнете от вулканите. Те са приблизително 100 пъти по-големи от тези на Земята, тъй като няма тектоника на плочите на Марс и техният „растеж” не е нарушаван от движение на повърхността. Специално внимание заслужава Olympus Mons (от лат. – връх Олимп) - най-гигантският вулкан в Слънчевата система, превъзхождащ петдесетократно нашенските. Той е висок цели 27 км и се разпростира на 700 км. По-смелите от вас може да се пробват дори да го изкачат, без да се притесняват, че междувременно може да изригне, тъй като отдавна е неактивен.

Уверете се, че сте видели и Valles Marineris (от лат. – Долините на маринера) - един от най-големите каньони въобще – дълъг приблизително 5 хил. км и дълбок 6 км. Т.е. все едно се простира от нашата столица чак до Делхи. Докато се взирате е бездната, опитайте се да откриете следи от ерозия, за да се уверите и сами, че някога на Червената планета е имало вода.


Guliver / iStock

Гигантските дюни също заслужават вашето внимание, особено ако сте почитатели на по-екстремните спортове като ски на пясък. Те са се образували вследствие на ниската гравитация и въздушното налягане и някои достигат близо 90 метра с „вълни” повече от 6 метра.

Не пропускайте и Лицето!

Снимка: NASA

Сигурно сте чували историите за тази необикновена каменна формация. Ако Слънцето я освети от определен ъгъл, погледната отвисоко, тя прилича на човешко лице. Дали това е дело на извънземни? Имало ли е някога живот на Марс? Преценете на място. Пък току-виж сте успели да отговорите и на тези два вечни въпроса.

Венера, или т.нар. Вечерница, е не по-малко примамлива туристическа атракция.

Най-малкото, защото това е най-близката до Земята планета, до нея може да прелетите за по-малко от четири месеца. Вашият кораб обаче трябва да бъде снабден с много надеждна цялостна топлинна изолация, тъй като плътната атмосфера на планетата ще изпържи корпуса му. Също така е необходимо да може да понася резки промени във въздушното налягане, което на повърхността на Венера е еднакво с това, което наблюдаваме на 1 км дълбочина в родните ни океани.


Guliver / iStock

Щом се преборите с ветровете със скорост 350 км/ч в атмосферата и въпреки липсата на магнитно поле успеете да се ориентирате из отровните облаци от сярна киселина, е време за кацане. На повърхността ще ви посрещне лек бриз. Той обаче ще бъде допълнен от потресаващо горещите температури от порядъка на 464 ºC – по-високи дори и от тези в слънчевата страна на Меркурий. Това е така, тъй като атмосферата на Венера е пълна с въглероден диоксид, който създава силен парников ефект.

При това положение не забравяйте да вземете със себе си специален скафандър,

който да пребори всички тези климатични и атмосферни особености. Иначе ще се изпечете, смачкате и разложите буквално за минути.

Ако всичко е готово и сте облечени както трябва, е време да направите вашата туристическа обиколка. За разлика от Марс, гравитацията на Венера е сходна с тази на Земята. Така например, ако тежите 75 кг, тук ще сте сякаш 67,6 – резултат, който бие голяма част от землянските диети.

Обърнете внимание, че Венера има най-дългия ден в сравнение с която и да е друга планета от Слънчевата система. Той се точи цели 243 нашенски дни (повече дори и от една венерианска година, която се изнизва за 225 дена), както и странни жълти облаци заради сярната киселина в тях. Също така само на нея Слънцето изгрява от запад и залязва на изток, тъй като тя се върти около жълтата топка обратно на посоката на Земята.

Вероятно някога на Венера е имало вода. Тя обаче отдавна е изкипяла. На нейно място са останали единствено просторни равнини, голяма част от които са пронизвани от реки от лава с дължина до 6750 км. Това обаче не означава, че по пътя си няма да се натъкнете на кратери или на активни вулкани, високи до 5 км и разпрострени на 100 км. Особено внимание заслужава Mead Crater (или Мийд, кръстен на културния антрополог Маргарет Мийд), тъй като е един от най-добре запазените големи кратери в цялата Слънчева система. Той е огромен – дори за венерианските стандарти. Заема цели 280 км. Макар на пръв поглед да прилича на повечето местни вулкани, си личи ясно от пръстените с останки, че е оформен от падането на метеорит. Mead Crater е и относително млад. Както впрочем и всички останали кратери на Венера. За разлика от други космически тела в района, няма следи от метеоритно бомбардиране в ранните дни на планетата. Затова можем смело да предположим, че се разхождате по повърхност, формирана през последните 500 млн. години.

Ако сте успели да преглътнете климатичните особености на Венера, значи е време да посетите и

Меркурий – най-близката до Слънцето планета в нашата система.

Това обаче означава, че трябва да се подготвите за някои невероятни климатични аномалии. Температурите там варират от смразяващите -173 °C през нощта до изпотяващо високите 430 °C през деня. Затова скафандрите от Венера вероятно ще ви свършат работа, някое термално одеяло също би било полезно.


Guliver / iStock

За разлика от Венера, кацането на Меркурий ще бъде безпроблемно. Атмосферата на планетата е изключително нестабилна и е сформирана предимно от частици, донесени от слънчевия вятър, така че няма за какво да се притеснявате - корабът ви няма да се изпепели, когато я наближите. Това обаче си има своя минус – астероиди непрестанно удрят повърхността й и образуват всевъзможни по големина кратери, а поради липсата на гравитационно поле прахът ще бъде абсолютно навсякъде около вас.

Макар и малка планета (площта й се равнява на тази на Северна Америка), тук също има какво да се види. Погледнете например към Слънцето – то изглежда поне три пъти по-голямо, отколкото е на Земята. Красиво е, нали? Именно Меркурий е и единственото място в Слънчевата система, където ще видите как жълтата топка изгрява два пъти за един ден.

Може би най-интересната туристическа атракция

на Меркурий обаче е кратерът Caloris Basin (Басейнът Калорис, като на латински caloris означава топлина). Той е по-огромен от Британските острови - разпростира се на цели 1300 км - и е сред най-големите кратери в Слънчевата система. Вероятно ще ви е интересно да научите, че той е сформиран, след като друго огромно скално тяло е ударило Меркурий. Това грандиозно събитие може би се е случило в ранните години на планетата, тъй като в основата на кратера може да се забележат доста по-скорошни удари.

За да се насладите максимално на този космически „инцидент” обаче, ще трябва да прелетите до срещуположната страна на Меркурий, където все още може да се видят големи скалисти хребети, образувани от ударната вълна.

За съжаление времето ни изтича и вече трябва да се връщаме към Земята. Ако ви е омръзнало от каменисти планети обаче, имайте предвид, че в следващия брой ще направим едно не по-малко вълнуващо пътешествие до газообразните. Ще станем свидетели на най-големите бури на Юпитер, ще посетим астероидния пояс в близост до планетата, ще се сблъскаме с най-бързите ветрове на Нептун, ще се дивим на пръстените и десетките луни на Сатурн и Уран.

Омръзна ли ви от каменисти планети?

Навсякъде само скали, равнини и планини! Но вече е време да се отправим на ново туристическо пътешествие – този път до четирите газообразни планети в нашата Слънчева система.

Преди да тръгнете, трябва да знаете едно основно нещо – няма да можете да кацнете нито на Юпитер, нито на Сатурн, Уран или Нептун. За разлика от световете като Земята, тези четири планети са съставени почти изцяло от газ. Ако това не ви притеснява, да потегляме!

Първата спирка от пътешествието ни е Юпитер. За да стигнете до него, ще ви трябват приблизително 18 месеца. А и

най-напред ще трябва да прекосите Астероидния пояс,

разделящ Слънчевата ни система условно на „вътрешна” и „външна”. Той е съставен от хиляди „камънаци”, разпрострени на 32 млн. км между Марс и Юпитер. Едни се реят по двойки, а други си имат дори и свои миниатюрни спътници. Няма да преувеличим, ако кажем, че приблизително 90-95% от всички астероиди в системата се намират именно на това място. И въпреки това шансът да се блъснете в един от тях е едно на милиард!


Guliver / iStock

Също така кацането на астероид не е лесна работа, тъй като повечето се въртят, докато пътуват из пространството. Затова внимавайте! А и не забравяйте, че е абсурдно да видите всички до един, добра идея е да си набележите няколко предварително. Препоръчваме ви Троянските, които носят имена на герои от едноименната война. Хубавото при тях е, че се намират близо до Юпитер, така че реално са ви на път.

Веднъж щом стигнете до петата планета от Слънцето, ще останете поразени от един факт –

Юпитер е огромен. Наистина! С диаметър над 142 хил. км.

За сравнение - нашата скромна Земя е малко над 12 хил. км. Съберете всички останали планети от Слънчевата система накуп и пак няма да можете да получите реалната големина на този газообразен свят.


Guliver / iStock

Не се залъгвайте от многоцветната повърхност на Юпитер, сформирана от най-разнообразни газове. Това е опасна планета с ветрове, достигащи до 600 км/ч. Също така, каквото и да правите, не се спускайте твърде много под облаците – досега нито една сонда не е успяла да се задържи цяла на повече от 150 метра под повърхността на Юпитер, тъй като температурата и налягането започват рязко да се покачват. Що се отнася до радиацията от високоенергийните частици в гигантското магнитно поле на планетата – тя може да ви убие на място. За щастие обаче вашият кораб е изолиран изключително добре, така че няма от какво да се притеснявате, нали?

Обърнете внимание на бурята под вас – това е Голямото червено петно.

Тя не е спирала да бушува, откакто човечеството за първи път я забелязва преди повече от 300 години. Това на практика е нещо като ураган. Но той е толкова огромен, че и три Земи може да не са му достатъчни, за да се разфучи на тях. Преди около век, когато учените го измерват, той се е разпростирал на 40 хил. км дължина и дори излизал на 8 км над облаците на планетата. Днес бурята като че ли се е смалила наполовина. Дали скоро ще спре и защо всъщност е червена? Никой не знае с абсолютна сигурност…

Сега обаче е време да си сложите инфрачервените очила (надявам се, не сте ги забравили на Земята), за да видите по-ясно и пръстените на Юпитер. За разлика от сатурновите, тези нямат ледени кристали, но това не ги прави по-малко красива и цветна гледка.

В никакъв случай не бива да пропускате и спътниците на тази газообразна планета. Открити са 63 - т.е. това е най-голямата подобна конфигурация в Слънчевата система. Но само четири от тях са по-основни и заслужават нашето внимание. Да вземем за пример Йо.


Guliver / iStock

Въпреки че често я наричат

„космическата пица”,

тъй като по повърхността й може да бъдат забелязани жълти, оранжеви, бели и зелени петна, тя е всъщност гигантски електрически генератор с 3 млн. ампера мощност! Йо се отличава и със своя вулканизъм – може би най-мощният в цялата Слънчева система. Някои изригвания са толкова силни, че изхвърчат на 300 км височина. Тук кацане няма, освен ако можете да издържите потресаващите 1700 ºC и нямате нищо против да стъпвате по смъртоносния серен диоксид.

Европа е не по-малко атрактивен от туристическа гледна точка спътник. Онези от вас, които са си взели кънките за лед, ще останат доволни, защото ще могат да се попързалят. Дали под краката ви обаче не се крие огромен океан, ще трябва да прецените сами. Неслучайно учените вярват, че Европа е едно от местата, където е най-вероятно да съществуват примитивни форми на живот. Видите ли такива, не забравяйте да ги снимате. И в никакъв случай не ги докосвайте, че може и да хапят.

Ако ви остане време, посетете и Ганимед и Калисто. Само помнете, че атмосферата на първия спътник е леко отровна, а температурите на Калисто – крайно неприятни. Но не се мотайте прекалено много -

рано или късно трябва да тръгнете към Сатурн,

защото ви чакат поне още 12 месеца път. За щастие всяка една минута, прекарана в скука и безтегловност, ще си заслужава напълно, тъй като когато пристигнете, ще видите най-впечатляващите пръстени в цялата Слънчева система.


Guliver / iStock

Те се разпростират на 140 хил. км от центъра на планетата и въпреки това са доста тънки – едва десетина метра. На места обаче достигат и внушителните 3 км, почти колкото Скалистите планини, както наскоро бе открито, което определено заслужава да се види.

Вероятно знаете, че пръстените не представляват солидна маса, а напротив – изградени са от милиарди парчета. Но дори и да не вярвате, ще се убедите бързо, когато приближите кораба си до тях. Едни са миниатюрни, а други са камъни с около два метра диаметър. Учените вярват, че пръстените са изградени предимно от превърнала се в лед вода, но някои от частиците може би имат и твърда, скалиста основа.

Не забравяйте да огледате отблизо и Процепа на Касини – огромната празнина от около 4800 км, образувана между пръстените A и B.

За да се раздвижите малко повечко след 12-месечния път, може би е добра идея да се отбиете до Титан - най-големия спътник на Сатурн. Неговите облаци, оцветени в приятен оранжев цвят, са пълни с азот, както и със следи от различни молекули. Те образуват гъста мъгла около спътника и скриват повърхността му, така че за да видите какво се крие на нея, ще трябва задължително да кацнете. Препоръчваме ви перфектното място – точно там, където сондата „Хюйгенс” се приземи през 2005 г. Защо? За да усетите какво е усещането да ходите по повърхност като крем брюле.

Преди да стъпите върху своеобразния десерт с хрупкава заливка обаче, се уверете, че чадърите ви са достатъчно здрави, за да издържат гъстия черен дъжд, който се сипе от време на време. Разтъпчете се за половин-един час и вижте няма ли да откриете в крайна сметка дали реките на Титан наистина са пълни с метан или етан.

Неслучайно

най-големият планетарен пръстен в Слънчевата система

се намира именно около Сатурн и е наклонен спрямо останалите му „обръчи”. Той започва на 6 км от повърхността на планетата и се разпростира на цели 13 млн. км. Въпросният пръстен е толкова гигантски, че за да го запълним, ще трябва да изсипем в него 1 млрд. планети с размера на Земята. Именно край него се движи и Феба – един от спътниците на Сатурн. Ако решите да си откраднете някоя от частиците му за своята колекция от космически камъни обаче, не забравяйте, че средната им температура е -193 ºC. Вероятно ще трябва да проявите изобретателност.

Подобно на Юпитер, и Сатурн е изграден предимно от водород и хелий. Но макар и неговият обем да е 755 пъти по-голям от този на Земята, плътността му е ужасно малка. И ако имаше достатъчно гигантско море, върху което да я поставим, тази газообразна планета нямаше да потъне. Дори щеше да плува на повърхността! Това, че Сатурн е лек, обаче не пречи на ветровете в екваториалната област да развиват 1500 км/ч. За справка – на нашата родна планета те достигат едва скромните 396 км/ч.

Щом се насладите напълно на пръстените  на Сатурн, потегляме веднага за Уран. За да стигнем до третата планета от нашето пътешествие обаче, ще трябва да отделите поне 6-7 години от свободното си време. Затова е добра идея да бъдете замразени в криогенен сън. Легнете в капсулата, затворете очи и поемете дълбоко въздух…

6-7 години по-късно. Добре дошли на Уран!

На гигантската синя топка от газ, три пъти по-голяма от Земята. Тази планета е толкова далече от Слънцето, че й трябват 84 години, за да го обиколи напълно. Може би най-уникалната й черта е начинът, по който се върти. Останалите го правят по ос, перпендикулярна на посоката на движение, докато Уран сякаш се е катурнал настрани и се върти в същата посока, в която пътува. Това от своя страна означава, че всеки един от полюсите се осветява от Слънцето в продължение на 42 години, докато другият е потънал в непрогледен мрак.


Guliver / iStock

Подобно на Юпитер и Сатурн, и Уран си има свои собствени пръстени, съставени от частици с диаметър до 10 м. Те обаче са толкова тъмни, че дори и да се намирате в близост до планетата, ще ги забележите с известна трудност. Ако все пак държите да си направите снимка за спомен, изчакайте пръстените да блокират прииждащата от звездите светлина и по този начин да се очертаят.

Може би се чудите защо планетата Уран е толкова синя? Нейната атмосфера е изградена основно от водород и хелий. Но има и малко количество метан. Именно той абсорбира червената светлина от слънчевите лъчи и придава на планетата този така характерен за нея цвят.

Въпреки че на практика Уран не може да ви впечатли с още кой знае какви причудливи характеристики, не забравяйте, че планетата разполага с 27 спътника. Задължително посетете Титания. Там ще откриете кратера „Гертруда” – голям колкото Южна Англия – както и множество каньони с дълбочина до 1600 км. Ако пък предпочитате мрака, кацнете и на Умбриел – един от най-тъмните светове в Слънчевата система. За почитателите на скалното катерене пък Миранда е направо задължителна. Там има ледени скали, високи до 20 км.

Видяхте ли всичко, което искахте? Да? В такъв случай е време да отидете

на гости на най-отдалечената от Слънцето планета – Нептун.

Именно тук ще откриете най-бързите ветрове в системата, които развиват главозамайващата скорост от 2400 км/ч. Затова ще се наложи да подходите изключително внимателно към нея. Спомняте ли си далечната 1989 г.? Тогава астрономите забелязват гигантска тъмна буря, наподобяваща Голямото червено петно на Юпитер. През 1994 г. тя не бе засечена повторно, но нищо не пречи да се разрази за пореден път точно тогава, когато наминавате покрай Нептун.


Guliver / iStock

Причината за тези природни аномалии и най-вече за ужасно бързите ветрове е проста. Нептун не е твърд обект, а “леден гигант” като Уран и поради това отделните части на планетата се въртят с различна скорост. Ако един ден на газовата топка трае средно 16 часа, 6 минути и 36 секунди, то на екваториалната зона са й необходими цели 18 часа, за да направи пълна ротация. При регионите в близост до полюсите пък това време е с 6 часа по-малко. Тези сериозни несъответствия пораждат значителни пространствени изменения на вектора на вятъра, които пък от своя страна помагат на природната стихия да развие подобни скорости.

И така – стигнахме почти до ръба на Слънчевата система! Надявам се, ви беше интересно! Как ще се върнем обратно на Земята обаче, е вече друг въпрос. Можете ли да заделите 12 години?

Владимир Тодоров

Коментари