Големият адронен ускорител разбива един в друг протони със скорости, близки до тази на светлината. Тези сблъсъци са достатъчно мощни, за да раздробят протоните до техните съставни части. След което ускорителят засича и изследва тези субатомни отломки.

По време на тези мощни сблъсъци могат да се открият също и нови частици като WIMPs, посочва Малкълм Феърберн от Кингс Колидж в Лондон, Великобритания. „Ако WIMPs наистина съставляват тъмната материя и ние ги открием в Големия адронен ускорител, имаме голям шанс да разберем от какво е съставена тъмната материя във Вселената“.

Но ако тъмната материя не е съставена от WIMP, ускорителят няма как да я засече.

Съществува и още един начин, по който учените търсят да уловят тъмната материя – дълбоко под земята те следят за същия тип сблъсъци, каквито телескопът Ферми е наблюдавал в космоса.

Милиарди частици тъмна материя минават край нас всяка секунда, казва Френк – „Те минават през телата ни по милиарди в секунда и ние не усещаме нищо“.

 Защо да ги търсим под земята? Защото скалите отгоре блокират голяма част от радиацията, която може да се сбърка с излъчената от сблъсъците, но пропускат тъмната материя. До момента  обаче от подземните детектори не е получена надеждна информация.

„Трябва да открием тъмната материя по повече от един начин, за да бъдем сигурни, че това, което наблюдаваме в лабораторията, е същото, което се носи из галактиките“ – казва Феърберн.

Засега голяма част от нашата Вселена си остава тъмна и не е ясно колко дълго ще остане такава.

Някои космолози, сред които е и Френк, се надяват, че ще получим отговори в следващото десетилетие. Други, като Грийн, са по-песимистично настроени. Ако Големият адронен ускорител не открие нищо в скоро време – казва тя – вероятно не търсим правилното нещо.

Изминали са повече от 80 години, откакто Цвики за първи път предполага съществуването на тъмна материя. През цялото това време не сме успели да стигнем до нея и да разберем какво представлява.

Това е отрезвяващо напомняне колко още път имаме да извървим, за да разберем Вселената, от която и самите ние сме част. Да, научаваме много, от зараждането на галактиките до еволюцията на живота на Земята. Но голямата част от Вселената все още е черна кутия и нейните тайни чакат да бъдат разкрити.

По материал на BBC Earth