Нова хипотеза предполага, че тъмната материя може да е съставена от древни черни дупки, оцелели от предишна вселена преди Големия взрив.
Тъмната материя може да е още по-странна, отколкото предполагахме. Според нова хипотеза тя може да не е изградена от неизвестни частици, а от черни дупки, останали от предишна вселена, съобщава Mail Online.
Астрономите изчисляват, че тъмната материя съставлява около 27% от съдържанието на Вселената и играе ролята на своеобразно „гравитационно лепило“, което помага на галактиките да останат свързани. Най-разпространеното обяснение досега беше, че тя е съставена от все още неоткрити частици, които не взаимодействат със светлината и затова остават невидими.
Нова идея за тъмната материя
Сега обаче се предлага различен сценарий. Според него тъмната материя може да е изградена от древни черни дупки, съществували още преди Големия взрив.
Тези „остатъчни“ черни дупки биха били малки по размер, но с огромна маса, и биха могли да се откриват единствено чрез гравитационното си влияние. Именно това, според проф. Енрике Газтанага от Университета в Портсмът, ги превръща в сериозен кандидат за обяснение на загадъчната тъмна материя.
По думите му тъмната материя може да не е нов вид частица, а популация от черни дупки, образувани в предишен цикъл на колапс и разширение на Вселената.
Вселената може да не е първата
В основата на тази теория стои още по-дръзка идея: че нашата Вселена не е първата. Вместо Големият взрив да бележи абсолютно начало, той може да е бил преход между две фази: колапс на предишна вселена и последващо „отскачане“ към нова.
Според стандартния космологичен модел Вселената започва от сингулярност, тоест състояние с безкрайна плътност, след което преминава през етап на бързо разширение, известен като инфлация. Следи от тази ранна фаза се наблюдават и днес под формата на космическото микровълново фоново излъчване.
Някои учени обаче отдавна поставят под съмнение самата идея за сингулярността, защото тя предполага условия, при които познатите закони на физиката престават да работят. За да избегне този проблем, проф. Газтанага предлага модел на „отскачаща“ Вселена.
Какво представлява „отскачащата“ Вселена
Според тази хипотеза предишната вселена се е свила до изключително плътно, но не безкрайно малко състояние. В определен момент тя е достигнала критична точка и е „отскочила“, навлизайки в нова фаза на разширение, която наблюдаваме днес.
Както казва самият изследовател, Големият взрив може да бележи началото на разширението, но не непременно началото на времето.
Тук идва и най-важният момент в теорията: възможно е част от черните дупки да са оцелели при прехода между предишната и настоящата фаза на Вселената. Ако това е вярно, те биха продължили да съществуват и днес.
Според проф. Газтанага тези обекти биха се държали точно като тъмната материя: биха оказвали гравитационно влияние, но не биха излъчвали светлина.
Защо хипотезата е толкова интересна
Идеята изглежда необичайна, но има няколко силни страни. На първо място, тя елиминира нуждата от хипотетични частици, които все още не са открити. Освен това предлага начин да се избегне и проблемът с безкрайната плътност на сингулярността.
Теорията може да хвърли светлина и върху някои от най-изненадващите наблюдения на космическия телескоп „Джеймс Уеб“. Телескопът откри изключително ярки и масивни обекти само няколкостотин милиона години след Големия взрив, което според стандартните модели изглежда твърде рано.
Смята се, че това са бързо растящи черни дупки, но досегашните обяснения трудно показват как те са достигнали подобни размери за толкова кратко време. Ако обаче такива черни дупки са били наследени от предишна вселена, те биха имали сериозно предимство още от самото начало.
Как може да бъде проверена теорията
Засега хипотезата остава непотвърдена. Проф. Газтанага подчертава, че тя трябва да бъде проверена чрез наблюдения на гравитационни вълни и чрез прецизни измервания на космическото микровълново фоново излъчване.
Именно наблюденията ще покажат дали този модел се вписва по-добре в реалните данни от съществуващите обяснения.
Ако идеята бъде потвърдена, тя може да се окаже революционна. Това би означавало, че учените са се доближили едновременно до отговора на две от най-големите загадки на съвременната физика: какво е тъмната материя и какъв е истинският произход на Вселената.
