От какво е направена нашата Вселена?

Ако един извънземен разум от паралелна вселена посети нашата, има голяма вероятност дори да не забележи, че съществуваме.

В някакъв смисъл това е очевидно: Вселената е огромна, а нашата планета е малка, бледа синя точка. Но има възможност извънземните да не забележат дори звездите, и планетите, които обикалят около тях. Могат дори да пропуснат огромните облаци от космически прах, които се носят в пространството.

Всички тези познати неща съставляват само малка част от материята в нашата Вселена. Останалото е нещо друго – материал, който никой на Земята никога не е виждал.

Поради липса на по-добро име, физиците наричат това вещество „тъмна материя“. Ако го нямаше, галактиките щяха да се разлетят напосоки. Никой не знае какво точно представлява, но физиците отдавна са по следите му.

Всичко, което виждаме около себе си, от собственото ни тяло до планетата, която обитаваме, е направено от атоми. Те от своя страна са съставени от по-малки частици, протони и неутрони, много от които могат да бъдат разбити на още по-малки.

В началото на ХХ век, когато физиците разкриват състава на атомите, е изглеждало, че сме на път да разберем основата на цялата материя във Вселената. Но през 1933 г. швийцарският астроном Фриц Цвики развива аргумента, че по-голямата част от Вселената е направена от нещо съвсем друго.

Материята, която може да се наблюдава в определен куп галактики, не е достатъчна, за да отговаря за силата на гравитацията, която ги държи заедно, установява той.

Галактиките, които Цвики наблюдава, освен това се въртят толкова бързо, че би трябвало да се разлетят и разпръснат по всички краища на Вселената, обяснява Ричард Маси от Университета Дърам във Великобритания за BBC Earth. Всяка галактика е като въртележка, която се върти толкова бързо, че може да изхвърли всички, които се возят на нея.

Цвики осъзнава, че трябва да има нещо друго, което не може да се наблюдава пряко, но има достатъчно силно гравитационно притегляне, за да държи всичко заедно. Той нарича това „тъмна материя“. По онова време обаче го смятат за ексцентрик и не взимат теорията му насериозно. Трудът му общо взето потъва в забрава до седемдесетте години на ХХ век, когато астрономът Вера Рубин открива, че близките галактики не се въртят по „правилния“ начин.