Още доказателства, че сегашният ни модел на Вселената е неподходящ

04 ноември 2019 г., 15:20
1538

Трите квазара,  наблюдавани от учените. Снимка: G. Chen, C. Fassnacht, UC Davis

За да разберем космоса, ние разчитаме на модели. Модели, които постоянно се изчистват и допълват на базата на нови наблюдения и теории. През последните няколко години стана ясно, че начинът, по който гледаме на Вселената – посредством Стандартния модел на космологията – вече не съвпада с направените от астрономите наблюдения. А това от своя страна създава сложен и забележителен проблем.

Всичко се свежда до един конкретен параметър, известен като Константата на Хъбъл. Тя се измерва всяка година и показва скоростта на разширение на Вселената. Оказва се обаче, че все пак това не е константа. Стойността, която получаваме вследствие на измервания, направени върху ранната Вселена, не съвпадат с това, което виждаме в съвременната.

Нов научен труд, публикуван в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, предоставя нови доказателства за несъответствията между различните измервания на Константата на Хъбъл. Астрономите са направили наблюдения на гравитационни лещи на квазари, за да я определят. И начинът, по който правят това, е наистина интересен.

Квазарът представлява активна галактика, освобождаваща гигантско количество енергия от супермасивната черна дупка, намираща се в сърцевината ѝ. Някои от тях са толкова далече, че обикновено не бихме могли да ги видим. Благодарение на физиката обаче успяваме. Ако съществува достатъчно масивна галактика (или група галактики) между нас и квазарите, те могат да изкривят пространствено-времевия континум по такъв начин, че светлината от далечните квазари изведнъж се увеличава.

Тези лещи могат да генерират множество изображения на квазарите, както и арки и пръстени. Странните форми зависят от геометрията на лещата, тъй като светлината от квазарите преминава по различни пътища през гравитационната леща. Квазарите блещукат, така че светлината може да мине през различни места и дори да се забави.

За да измерим тези забавяния, трябва да разполагаме с отлични инструменти. Предишните наблюдения от този тип са правени с помощта на космическия телескоп „Хъбъл“. Изследването е правено и от земята (от обсерваторията „Кек“) посредством техника, наречена адаптивна оптика. Екипът подхожда към тази ситуация посредством т.нар. „сляп анализ“ – като се опитва да отсее грешните източници, а финалният отговор е скрит до самия край.

Получената от учените стойност е консистентна с измерванията на Константата на Хъбъл в местната Вселена и с данните, наблюдавани в предишни проучвания. „Именно в това се крие и кризата в космологията – обяснява проф. Крис Фаснахт от Калифорнийския университет. – Докато Константата на Хъбъл е константна навсякъде в Космоса във всеки един момент, тя не е константна във времето. Затова, когато сравняваме Константата на Хъбъл, получена посредством различни техники, ние всъщност сравняваме ранната вселена (с помощта на далечни наблюдения) с по-късната, модерна част от Вселената (с помощта на местни, близки наблюдения.“

Много астрономи по света проучват този проблем. Екипът планира да направи повече наблюдения на тези квазари, за да подобри получените изчисления.

Източник: IFLScience

Ключови думи:
Коментари