Някога Венера е била обитаема в продължение на 3 милиарда години. Фатално събитие обаче е предизвикало коренна промяна на климата, твърдят астрономи.

Венера никога не е била разглеждана сериозно като обект за междупланетни експедиции, камо ли като претендент за притежател на извънземен живот (средната температура на повърхността е 462 градуса по Целизий). Тя е нашият най-близък съсед, има сходни със Земята маса и размери.

През по-голямата част от историята на Венера е бил възможен на повърхността ѝ своеобразен умерен климат – с температури между 20 и 50 градуса, смята д-р Майкъл Уей от Института за космически науки Годард на НАСА, един от изследователите на Венера.

Въпросното фатално и неизвестно събитие обаче вероятно е "умъртвило" планетата преди 750 милиона години и я е превърнало в адския горещ дом, който виждаме днес, причинявайки повишени нива на парникови газове и позволяващи драстично повишаване на температурите.

Най-популярната теория е, че Венера е била твърде гореща и твърде близо до Слънцето, за да е поддържала някога запаси от течна вода. Предложените от Уей сценарии обаче предполагат, че на планетата е съществувал океан с дълбочина средно 310 метра.

„В момента на Венера има почти два пъти повече слънчева радиация от това, което имаме на Земята", каза Уей. „Въпреки това, във всички сценарии, които сме моделирали, установихме, че Венера все още може да поддържа повърхностни температури, поддържащи течна вода”.

Разбира се, изследователите казват, че трябва да бъдат проведени повече мисии, ако искаме да изучим Венера подробно и да разберем повече за нейната еволюция.