За кометите се смята, че произхождат от облака на Оорт и че навлизат във вътрешните части на Слънчевата система след гравитационни въздействия на външни обекти, например съседните звезди. Когато дадена комета се приближи достатъчно към Слънцето, нейните външни слоеве започват да се изпаряват под въздействието на неговото лъчение. Потоците от газ и прах формират гигантска по размери атмосфера около ядрото на кометата. наречена кома.

Слънчевата радиация и слънчевият вятър пораждат опашката на кометата. Тази опашка винаги сочи в посока, обратна на Слънцето. Отделените газове и прах следват отличаващи се траектории, тъй като газовете се влияят силно от слънчевия вятър и биват издухвани директно в посока, обратна на Слънцето (за разлика от праха, който, в голямата си част, остава по орбитата на кометата). Ядрото на кометата рядко е по-голямо от 50 км, но тя може да бъде с размери, сравними с тези на Слънцето. Кометната опашка може да се простира до 1 АЕ.

Комата и опашката могат да бъдат наблюдавани от Земята, когато кометата се приближи към Слънцето и ги освети. Прахът също свети заради йонизация. Повечето комети са твърде бледи и могат да бъдат наблюдавани само с телескоп, но в рамките на едно десетилитие има няколко, които да са достатъчно ярки, за да се забележат и с невъоръжено око.

Източник: Уикипедия

Gallery
На тази диаграма е илюстрирана орбитата на кометите. Когато наближат слънцето, те образуват две видими опашки - прахова и газова.

Източник: en:User:Fredrik - Собствена творба, Public Domain, Link