Колко голяма трябва да е една планета, за да бъде обитаема?

26 септември 2019 г., 08:21
173

Илюстрация на екзопланета. Източник: NASA/JPL/CALTECH

Въпреки безбройните предизвикателства, пред които са изправени, астрономите не престават да търсят следи от живот във Вселената. Сега екип от изследователи от Харвардския университет реши да проучи размера на евентуалните обитаеми светове и в частност – какъв е минимумът по отношение на размера на планетите. Откритията са публикувани в The Astrophysical Journal.

Екипът приема, че за да може да се развие живот на дадена планета, разположена в обитаемата зона на своята звезда, на повърхността ѝ трябва да има течна вода най-малко 1 млрд. години. За да се случи това, светът трябва да разполага с атмосфера. Не всяка планета обаче може да я задържи около себе си. За по-малките планети това е невъзможно. Затова екипът изчислява долен минимум от 2.68 процента от земната маса или малко повече масата на Луната x 2.

„Когато става дума за вътрешните и външните краища на обитаемата зона, хората обикновено мислят единствено пространствено – т.е. колко близо е планетата до звездата – казва Константин Арншайд, водещият автор на проучването. – Съществуват обаче и множество други променливи, включително маса. Определяйки долната граница за размера на потенциално обитаемата планета, ние разполагаме с важно ограничение, което ще ни помогне при търсенето на обитаеми екзопланети и екзолуни.“

Обитаемата зона е онзи регион, при който радиацията, излъчвана от местната звезда, позволява на една планета да има вода във всички три състояния. По този начин светът не е нито твърде горещ,  нито твърде мразовит. В зависимост от типа на звездата планетите могат да бъдат много по-близко до нея, отколкото е Земята спрямо Слънцето в нашата Слънчева система. Това условие е важно, но не е достатъчно. Ето защо трябва да имаме предвид и атмосферата. Ако тя абсорбира повече топлина, отколкото излъчва, може да се образува парников ефект, който да изпари водата. От друга страна, атмосферата може бавно да се руши под въздействието на звездата, което пък ще доведе до мразовит и сух свят, подобен на Марс.

Малките планети, орбитиращи в по-близките краища на обитаемата зона, могат да избегнат парниковия ефект, но само ако са в рамките на описания в този научен труд минимум.

Източник: IFLScience

Коментари