Малко след като Нютон публикува своите закони на класическата механика, хората забелязват, че има нещо нередно в тях. По-точно – те не съответстват на орбитата на цяла планета. Едва Айнщайн и неговата обща теория на относителността обясняват защо Меркурий се движи по този начин, пише io9.

Законите и до ден днешен са мощен инструмент, позволяващ ни да разбираме света. Когато ги е представил за първи път, Нютон ги е използвал, за да обясни движенията на махалата и планетите. И земните, и небесните тела изведнъж попадат в рамките на разбираемото. Поне до момента, в който орбитата на Меркурий не предизвиква известни съмнения.

Прецесията на Меркурий

Орбитите на планетите са леко овални. Слънцето се намира към единия край на овала. Точката, в която планетата се намира най-близо до звездата, се нарича перихелий, докато най-далечната точка на овала е известна като афелий. Самите овални орбити се движат. Сякаш Слънцето е забило игла в тях. Те бавно се въртят около нея. Това движение се нарича прецесия. 

Законите на Нютон взимат предвид прецесията на орбитите. Когато астрономите започват да чертаят прогреса на планетите, те започват да се базират на предвиждания, направени на базата на законите на Нютон. Само една планета обаче не можела да пасне към тях. Меркурий извършвал своята орбита по-бързо от направените предположения. Не избързвал твърде много. Прецесията отговаряла на 93 процента. Никой обаче не можел да обясни адекватно останалите 7.