Откриха малка и изключително плътна екзопланета на едва 31 светлинни години от нас

Астрономи откриха една изключително странна екзопланета на едва 31 светлинни години от нас. Тя се казва Gj 367b и е една от най-малките, на които сме се натъквали до този момент. Като размер надвишава леко Марс, но същевременно е и един от най-компактните светове въобще – с плътност, която е почти същата като тази на чистото желязо. Нещо повече – намира се изключително близо до своята звезда – обикаля я веднъж на всеки осем часа.

Астрономите са категорични, че откритието е изключително важно. Следващата им цел е да разберат как точно се е формирала.

„На базата на точните изчисления на радиуса и масата ѝ класифицираме Gj 367b като скалиста планета – казва Кристин Лам от Института за планетарни изследвания към Немския аерокосмически център. – Изглежда сходна с Меркурий. Това я позиционира в категорията суб-земеподобна планета и ни добавя с една крачка по-близо до откриването на „втора Земя“.

Астрономите откриват повечето екзопланети с помощта на два основни метода. Най-често прилаганият е транзитният. Тук на помощ идват телескопи като „Кеплер“ или TESS (или в случая на първоначалното проучване на L98-95 – спектографа Carnegie Planet Finder). Те се взират в определен район на небосвода и търсят повтарящи се спадове на равни интервали в звездната светлина – те са вследствие от орбитираща около нея екзопланета, преминаваща между нас и своята звезда.

При втория метод астрономите измерват радиалната скорост и търсят промени в позицията на звездата, тъй като планетите упражняват слабо гравитационно притегляне върху своите звезди и по този начин ги карат да се придвижват съвсем малко по обща орбита (и Слънцето прави това). Колкото по-масивна е екзопланетата, толкова по-изявен е сигналът.

Що се отнася до Gj 367b, екзопланетата е открита съвсем случайно. Нейният транзит е бил засечен от космическия телескоп TESS. Повтарящите се спадове на равни интервали в звездната светлина могат да ни кажат колко голяма е транзитиращата екзопланета. Именно по този начин изследователският открива, че диаметърът на екзопланетата е малко над 9000 км.

Впоследствие учените използват метода на радиалната скорост, за да видят по какъв точно начин гравитационното притегляне на екзопланетата се отразява на звездата. Това им позволява да изчислят масата на Gj 367b и съответно – нейната плътност – 8106 грама на кубичен сантиметър. Земната плътност е 5,51 грама на кубичен сантиметър, а тази на желязото – 7,874 грама на кубичен сантиметър при стайна температура.

Всичко това би могло да ни разкрие информация за състава на екзопланетата, тъй като в нашата собствена Слънчева система има свят, сходен на нея.

Високата плътност сочи, че ядрото на планетата е желязно и то е преобладаващо. Подобни свойства се наблюдават и при Меркурий, който има непропорционално голямо ядро от желязо и никел, което откроява планетата от останалите земеподобни светове в Слънчевата система.

Важно е да отбележим, че не е възможно Gj 367b да е втора Земя. Да, екзопланетата орбитира червено джудже, чиято маса е ½ от слънчевата (т.е. една далеч по-студена звезда). Фактът обаче, че се намира толкова близо до нея, означава, че е въртенето ѝ е синхронно. Синхронно въртене е термин, с който в астрономията се описва ротацията на тяло (А), намиращо се на орбита около друго тяло (Б), при която орбиталният ѝ период е равен на периода на въртене около оста си, или с други думи – спътникът А е винаги обърнат с една и съща страна към централното тяло Б. От друга страна, не е задължително тяло Б да е обърнато с една и съща страна към спътника си А.

Синхронното въртене е следствие действието на приливните сили между двете тела, които ротират около един общ барицентър. Първоначално централното тяло и спътникът му не са били със синхронно въртене, но под влияние на приливните сили и двете тела забавят ротацията си, като същевременно голямата полуос на орбитата на спътника нараства, т.е. разстоянието между тях се увеличава.

Всичко това означава, че Gj 367b е подложена на опустошително радиационно лъчение. На дневната ѝ страна температурите достигат около 1300-1500 градуса по Целзий, а това не е особено обитаем климат.

Откритието на Gj 367b обаче може да ни помогне да намерим други светове, които са доста по-обитаеми.

За да бъде обитаем един свят, орбитиращ около подобен клас звезда, той трябва да извършва едно пълно завъртане за 2 до 3 седмици, смята Джордж Рикър от Института за астрофизика и космически изследвания Кавли към Масачузетския технологичен институт. „Тъй като тази звезда е толкова близко [до нас] и толкова ярка, има сериозен шанс да открием и други планети в тази система. Сякаш тук има знак, гласящ: „Търсете още планети!“.

Изследването е публикувано в Science.

Източник: Science Alert