Запознайте се с Емелин от НАСА, която решава земни проблеми с космически технологии

27 януари 2017 г., 10:01
810

Личен архив.

Емелин Паат-Далщрьом работи като Chief Impact Officer в Singularity University (SU) към NASA Research Park. Дясна ръка на Питър Диамантис (съосновател и изпълнителен директор на SU и един от най-популярните учени, инженери и предприемачи в космическата област), тя отговаря за максималното прилагане на мисията на институцията.  Singularity University е създаден, за да помага за разработка на нови технологии за изследване на космоса и едновременно с това – ефективното им прилагането за решаването на дванайсетте основни проблема на човечеството, формулирани като „Глобални големи предизвикателства“ (справяне с бедствия, екологични проблеми, бедност, недостиг на  образование, енергия, храна, здраве, управление, сигурност, пространство и вода).

Родом от Филипините, Емелин е посетила над 75 държави, има бакалавърска степен по физика от  University of the Philippines, магистърска по Земни и космически науки от York University в Канада, а по-късно специализира Космически науки в International Space University в Страсбург. В последните десетилетия работи по множество програми, включително „Космически приключения“, която изпраща туристи до Международната космическа станция, както и „Одисея Луна и „Лунен Експрес“, които планират туристически транспорт до луната.

Тя пристига в България като лектор на предстоящото трето издание на форума за иновации Innovation Explorer 2017, който ще се проведе на 23 февруари в Sofia Event Center и ще събере международни експерти по трите ключови теми: космос, бизнес, образование.

Темата на Емелин е как екпоненциалните технологии, като изкуствения интелект, роботиката, сензорите и дигиталните устройства демократизират и правят все по-евтин достъпът до блага и услуги.

Преди да я чуем, имахме възможността да си поговорим с нея за пътуването в космоса, новите технологии, световни конспирации и как всичко, което знаем не е достатъчно, ако не работим заедно....

През 60-те години на 20 век повечето футуристи вярват, че ще ни обслужват роботи и ще си пътуваме в космоса още в първите години на новото хилядолетие. През 2000-а година имахме предимно ирония към тези мечти.  16 години по-късно човечеството отново гледа нагоре и дигитализира всичко наред. Как се случи това преобръщане?

Мисля, че футуристите са си давали сметка какво е необходимо за пътуване в космоса. Просто са си представяли, че ще е по-евтино. През 70-те, когато първата американска ракета се готви за излитане, са остойностили един полет на 4 милиона долара, но впоследствие се оказва, че е 1,6 милиарда, защото се налага да почистват двигателите след всеки полет. В момента компаниите отново се опитват да създадат космически кораби, които могат да се ползват повече от веднъж, но процесът на развитие върви бавно. Футуристите са били доста оптимистично настроени и за роботите – мислели са, че ще е по-лесно. Но сега сме на прага на драстичен прогрес. Напредъкът в изкуственият интелект е експоненциален. Технологичните операции, които НАСА осъществи с 10-годишната програма Аполо може да се направи за секунди от смартфона ви. Така че днес, през 2017-а ние сме свидетели на резки скокове в ефективността на космическите технологии, роботиката и изкуствения интелект. Днес роботите могат да разпознават всичко - от различни животни, до човешки изражения. Това не беше възможно само преди 6 месеца! И с правилния софтуер вече могат да споделят тези познания помежду си. Дори автомобилите Тесла обменят помежду си автономни съвети за шофиране всяка вечер. До края на 2017-а се очаква да общуваме с машините по много различен начин. Настоящето е прекрасно време да изучаваш и да се занимаваш с нови технологии.

Много учени от различни области смятат, че сме на прага на промяна, сравнима с Индустриалната революция. Например наскоро имах шанса да разговарям с Обри Де Грей, който вярва, че тя ще доведе до големи промени в начина, по който работим, живеем и общуваме. Експоненциалните технологии са голяма част от този процес. Как виждате бъдещето от тази перспектива?

Singularity University е създаден, за да образова човечеството в посока експоненциални технологии и как могат те да бъдат използвани за подобряване на разрушителните тенденции и големите проблеми пред човечеството. Моята презентация на Innovation Expolorer ще покрие точно тези въпроси. Най-основният фактор, заради който технологиите стават експоненциални, е тяхната връзка с дигиталната информация. Но много нови технологии могат също да бъдат в ранна и „заблуждаваща“ фаза, в която те стават експоненциални, но все още изглеждат все едно се развиват бавно и линеарно. Ефектът може да е поразителен, когато нови продукти станат изведнъж 100 или 1000 пъти по-евтини – цели индустрии се преструктурират.

Мисията на Singularity University е да вдъхновява новите лидери да прилагат експоненциалните технологии, за да се борят с най-големите предизвикателства пред човечеството...

Singularity University се фокусира върху 12 глобални големи предизвикателства, които са насочени към базовите човешки нужди, подобряване на качеството на живот и намаляване на екзистенциални рискове. СУ изпълнява мисията си чрез образователните си програми, дейностиите за иновации и като изгражда глобална общност и платформа, която да свързва подобни инициативи една с друга, за да повлияе на милиарди животи. Днес тези дейности се разпрострират от създаването на нови компании, през създаването на бизнес иновации и продуктови линии, до създаването на политики, отдели за проучвания и развитие, или подкрепа и осигуряване на ресурси за образователна осъзнатост. Всичко това - с фокус към решаване на глобалните проблеми.

Хареса ми списъкът с големи глобални предизвикателства. Кое е най-спешното според вас?

Когато слушаш как експерти описват всяко едно от тях, можеш да се убедиш, че всяко едно е най-важното.... докато не чуеш за следващото. Освен това са взаимно свързани - производството на достатъчно храна за нарастващото население на земята е свързано с опазването на природата, премахването на бедността и климатичните промени. Ние имаме прогрес при всяко едно и аз се интересувам как космическите технологии могат да помогнат в решаването на всички тези проблеми. Да се извършва строг сателитен мониторинг над посевите вече е важно и ще става все по-важно. Също така няколко компании се готвят да предложат високоскоростен интернет от космоса по цялата планета. Мисля, че това ще бъдат важни стъпки в посока възможност за активно участие на целия свят в глобалната икономика.

Песимизмът за Земята и човешкия вид е преобладаващата визия на нашето поколение. Наистина ли вярвате в едно по-добро бъдеще?

Експоненциалните технологии са мощни инструменти, но има и други сили в света. Лесно е да си представим как всичко се прецаква. Но много често забравяме, че животът безспорно става много по-добър по целия свят. Например в последните години стотици милиони хора са спасени от бедност в Индия и Китай. Много китайци днес имат достатъчно пари да пътуват по света. Продължителността на живота се увеличава в много региони. Кения има мобилно банкиране, което е по-сложно и прецизно от това в САЩ. Има още много подобрения и напредък и ние трябва просто да продължим тези тенденции. Изключително вълнуващо е да откриваш нови технологии, които могат да подобрят живота на хората. А те се появяват всеки ден. Ако гледаш на света през призмата на липсата, със сигурност ще повярваш в едно дистопично бъдеще. От друга страна, ако се обърнеш към изобилието, ще виждаш само възможности.

Как бихте обяснила работата си на 10-годишно дете?

„Помагам и уча хората как да използват технологиите, за да решават най-големите проблеми на света в момента“

Срещала ли сте се с нова технология, която ви кара по детски да мечтаете да е част от ежедневието?

В Singularity University имаме лаборатория за иновации, където посетители постоянно демонстират най-новите си продукти и експерименти. Така че доста често виждаме нови технологии, които бързо след това си намират широко приложение. Още помня как стоя маскимално неподвижно, докато десетки камери ме снимат, за да може 3D принтер да направи миниатюрна скулптура на главата ми. Сега този процес се прави за секунди с ръчен скенер, а 3D скулптурата излиза в реални цветове. Преди няколко години очилата за виртуална реалност все още се ползваха предимно от геймъри. А днес има огромен потенциал чрез тях да имаме невероятни преживявания, еквивалентни на суперсили в една нова реалност.

Всички искаме да пътуваме в космоса и изглежда, че това ще е възможно в следващите няколко десетилетия. Международната космическа станция, Луната, Марс – а после накъде?

Очаквам много активности в района на светлата страна на Луната. Там има много полезни места, включително локации, в които гравитационните полета на Земята и Луната са в баланс. Само в последните месеци бяха обявени няколко нови инициативи за космически станции и големи съоръжения близо до Луната.

Отвъд тази зона са астероидите. През 80-те години знаехме за дузина астероиди, които прелитат близо до Земята. Сега са ни известни 15 000 и нови 12 се откриват всяка седмица. Обикновено са с големината на големи сгради или планини и са перфектен суров материал за изграждането на големи космически градове. Въпреки това, първата им употреба би била за космически бензиностанции. След като хората и роботите могат да се приземяват на тях, ще можем да ги подготвим за минни дейности. По-късно можем да оставаме върху тях и да ги ползваме като транспорт далеч от земната орбита – може да има хора, които живеят и работят от другата страна на слънцето. 

Често срещано мнение е, че индивидуалните усилия за екологично живеене са безсмислени, защото имат твърде малко отражение върху глобалните процеси. Какво мислите за тази реактивна гледна точка?

Проблемите с природата са съществени и сериозни и изискват усилие от всеки от нас. Усилията само на един човек да промени навиците си може и да изглеждат малки, но те допринасят за едно глобално преобръщане на културата. Когато бяхме млади, беше много обичайно да си хвърляш боклука край пътя, но днес това не е прието на много места. И причината са много индивидуални действия и усилия. Разбира се, това не премахва необходимостта от промяна на законите, които управляват компаниите и общностите. Политиката ще бъде важна част от тази трансформация. Новите технологии също ще играят важна роля. Позитивен пример е драматичното намаляване на цената на електричеството от соларни панели, което позволява резки промени към възобновяеми източници на енергия по целия свят. Когато чистата енергия е по-евтина от тази, която замърсява, съществува реална възможност за едно по-чисто бъдеще.

Какво мислите за конспиративните теории, че НАСА крие извънземни, Земята е плоска и полюсите са вход към скрити цивилизации?

Тези идеи са доста глуповати. Честно казано предпочитам далеч по-качествена научна фантастика. В човешката природа е да търси скрити модели и подозрителни конспирации. Но истинските конспирации са много трудни за поддържане. Например, знаейки как работи НАСА отвътре, ми е много трудно да си представя, че подобни неща са възможни. Малко е тъжно, че социалните медии помагат да се разпространяват фалшиви новини със слухове, които се повтарят, без никой да си направи труда да провери дали са истина. Надявам се че този феномен ще отмине скоро – важно е да търсим сериозни решения на реални проблеми, без да се разсейваме от фантасмагории.

Работите с компании, като Made In Space, които произвеждат материали в орбита и са на път да изградят фабрики в космоса. Можете ли да ни дадете още примери за въвеждане на космически технологии за решаването на проблеми на Земята?

Конкретно Made In Space е компания, основана в  Singularity University и е само един от примерите. В повечето случаи има технологии, които се развиват в космоса, за да се комерсиализират на Земята. Компаниите могат да развиват технологии за космоса, където ефекивността е по-важна от цената и по-късно да намаляват цената за комерсиални приложения. Запознати сме например със силата на GPS приемниците, които ни позволяват чрез сателити да научим локацията си. Когато за първи път са разработвани, са стрували по 10 000 долара. Сега срещу 1 долар във всеки телефон може да има такъв компонент. А един от нашите учени се опитва да ги направи толкова евтини, че да се използват за следене на крави във ферми. Има голям напредък и в разработката на филтри за вода, което има огромен отпечатък върху световното здраве. В космоса са разработвани мембрани, които ползват обратна осмоза за пречистване на вода, които все по-често навлизат в употреба и тук. И обмяната на опит е двупосочна. Напредъкът в персоналните електронни устройства се използва в космическите кораби по-евтино и продуктивно.

Била ли сте в космоса? Мечтаете ли за пътувания в други галактики?

Не съм била в космоса, но със сигурност ми се иска да отида. Имам доста опит в космически симулатори, особено от времето, когато работех върху програмата „Космически Приключения“ ( Space Adventures), която помагаше да се изпращат туристи в космоса. Изпитвала съм и кратки периоди без гравитация в специални летателни уреди, които правят параболи. Скачала съм с бънжи, практикувам скайдайвинг, виждала съм Северното сияние, докато прелитам над северния полюс, наблюдавала съм слънчево затъмнение и т.н. Помагах при подготовката и тренировките на космонавти в Хюстън и Москва и бях заедно с тях в Казахстан преди излитането. Мечтата ми е да видя Земята от Космоса и то от далечна орбита, където се вижда цялото Земно кълбо. Земната орбира, светлата страна на Луната, астероидите и Слънчевата система – има толкова много неща да се изследват, че един живот не стига! Колкото и да харесвам „Междузвездни войни“ не очаквам да е възможно пътуването между звезди и галактики в рамките на моя живот.

Singularity University е като хъб – център на огромна мрежа от най-иновативните учени и организации в света днес. Изглежда като работа-мечта да си заобиколен с тях. Какви са предизвикателствата?

Да си заобиколен с тях.

Хенк Остерлинк – професор в Erasmus Universiteit в Ротердам каза на една конференция в София, че нашите знания в историята са структирирани като енциклопедия. А с наличието на интернет, тази подредба става неизползваема, защото информацията започва да се движи в мрежи – разпиляно и с безброй взаимовръзки. Намекът беше, че ако структурата се сменя, нашето поведение също трябва да се промени. Готови ли сме обаче да работим заедно и в мрежа?

Мисля, че това е абсолютно вярно – мрежите в момента са най-важното нещо. Всички ние имаме достъп до един океан от познания в интернет. Но само в мрежи можем да се движим през тази информация и да придобием знанията, да видим възможностите, да сформираме екипи и да постигнем целите си. В много от случаите екипът и мрежата прави разликата за това дали дадена компания ще успее. Затова ние изграждаме глобална екосистема за иновации от хора, които споделят тази позитивна визия за бъдещето и са готови да вложат различното си мислене в различни действия.

Автор: Елена Пенева

Коментари