Мъглявината IC 2118 в Еридан, известна повече като "Лицето на вещицата", е едно от най-забележителните "лица" в нощното небе. Ригел, най-ярката звезда в съзвездието Орион и шестата по яркост звезда в небето, която е извън рамката на изображението осветява мъглявината. Снимка: Albert Barr / Shuttertock
Вселената е красива, но понякога може да бъде и леко страховита. Поне на пръв поглед.
В нощта, когато децата ходят от врата на врата със шапки на вещици и пиратски маски, ви предлагаме да се насладите на някои от най-впечатляващите космически мъглявини.
Мъглявината Воал, разположена в съзвездието Лебед, прилича на метла на вещица.
Представлява облак от горещ йонизиран газ, останки от свръхнова, избухнала преди 5 до 8 хиляди години. Разстоянието от Земята до Воал не е точно установено, но според някои оценки е около 1470 светлинни години. Мъглявината е един от най-ярките небесни обекти в рентгеновия спектър.
Снимка: NASA images / Shutterstock
Мъглявината NGC 7380 е наречена още Магьосник. Тя е разположена на 8000 светлинни години и обгражда разсеяния звезден куп NGC 7380. Може да се наблюдава с малък телескоп в съзвездието Цефей.
Снимка: Pawel Radomski / Shutterstock
Мъглявината Череп (NGC 246) в съзвездието Кит е обект с четири видими звезди на "лицето си". Тя имитира формата на човешки череп с големи лилави очни кухини и отворена уста.
Снимка: AZSTARMAN / Shutterstock
Мъглявината Охлюв е планетарна мъглявина в съзвездието Водолей на разстояние 650 светлинни години от Слънцето. Една от най-близките планетарни мъглявини. Открита е от немския астроном Карл Лудвиг Хардинг, използвал двуинчов телескоп, през 1824 година.
Снимка:Bill Frische / Shutterstock
Тази красива космическа структура, образувана от енергия, излъчвана от мъглявината край умиращата звезда PSR B1509-58, наподобява гигантска ръка. Червените райони в изображението са резултат от газовия облак RCW 89.
Снимка: NASA/JPL-Caltech/McGill
NGC 6334 се намира на разстояние 5500 светлинни години от Земята, а размерите на Лапата са 50 светлинни години. Тази мъглявина се споменава за първи път през 1837 г. от британския астроном Джон Хершел, който успял да разгледа само най-ярката част на Котешката лапа, независимо че по тогавашните мерки имал под ръка най-мощния телескоп.
Снимка: NASA images / Shutterstock
Тарантула, известна също като 30 Doradus и NGC 2070, е H II област в Големия Магеланов облак, част от съзвездието Златна рибка. Първоначално е смятана за звезда, но през 1751 година Никола Луи дьо Лакай установява, че това всъщност е мъглявина.
Снимка: NASA images / Shutterstock
Мъглявината Призракът на Луната (NGC 6781) в съзвездието Орел изглежда като блед, призрачен балон от ектоплазма с голяма, тъмна дупка в центъра на балона.
Снимка: Tragoolchitr Jittasaiyapan / Shutterstock
Мъглявината Фантом, известна с по-прозаичното име NGC 6741, е планетарна мъглявина на около 7000 светлинни години в съзвездието Орел. Нейната централна звезда, бяло джудже, изпусна бившата си атмосфера в космоса, където тя свети зловещо с UV светлина.
Снимка: Cristian Cestaro / Shutterstock
