Само на няколко крачки (символично) от центъра на София, в полите на Витоша, се е сгушила Боянската църква. Потънала в тишината и сянката на вековните дървета в малкия си парк, тя пази частици от историята на България.
Още от времето на социализма Боянската църква бе обгрижвана от държавата. Имаше и период, когато бе затворена за посещения, а парите за реставрация и поддържане секнаха. Истината е, че ценните стенописи вътре изискват наистина специални мерки. По тази причина и достъпът е по-особен, тъй като дори дишането на посетителите може да се окаже пагубно за фреските. Температурата в църквата се поддържа със специална апаратура, дарена от ЮНЕСКО, която трябва да осигури влажност 68 и температура 18 градуса. В църквата влизат максимум 9 души за не повече от 10 минути. Свещи вътре не се палят, нищо че е църква.
Паметник от Средновековието
Името на Боянската църква е „Св. св. Никола и Панталеймон“ и е единственият цялостно съхранен паметник от Средновековието у нас, също така паметник на ЮНЕСКО. Характерно за нея, е, че освен типичните религиозни картини, има и образи на български светци. Най-прочути са светските портрети на ктиторите - севастократор Калоян и Десислава, и търновските владетели цар Константин Асен Тих и царица Ирина. Но върху стените на църквата е изрисуван и св. Иван Рилски, като според специалисти това е най-старото изображение на светеца у нас.
Снимка: Shutterstock
Боянската църква се дели на 3 части. Първата и най-стара постройка датира от края на Х и началото на XI в. Тя е малка кръстокуполна църква с няколко слоя стенописи. Първият слой е византийска живопис от XI в., вторият - българско изкуство от началото на XIII в. Любопитното е, че стенописите от втория слой разчупват канона. В „Тайната вечеря“ например, се забелязва битопис (на масата има хляб, сол, ряпа и чесън, което е било типичната храна на бедния български селянин от онова време).
Калояновата църква и фреските в нея
Втората постройка е издигната през XIII в. към западната фасада и представлява двуетажна сграда. Горният етаж е частен храм, достъпен чрез външна стълба, а долният е трябвало да бъде гробница на Калоян и Десислава, но костите на владетелят и съпругата му не са открити вътре. Стенописите в Калояновата църква по стил спадат към прочутата Търновска школа, но авторът остава анонимен. По една от фреските се предполага как е изглеждал, тъй като по онова време по традиция зографите са вписвали свои черти в някое от изображенията, което е служело като своеобразен подпис. Така в образа на св. Ефрем Богослов са открити такива черти, които специалистите предполагат, че са на анонимния зограф. Има и нещо много особено в това изображение. То е направно по такъв начин, че откъдето и да го гледа човек, очите на светеца винаги са приковани в него.
Снимка: Shutterstock
Специалисти определят стенописите в Боянската църква като предренесансово изкуство, предшестващо проторенесанса в Италия. Фреските в църквата са от 1259 г., което е близо 7 години преди да се роди Джото.
Паркът на Боянската църква
Паркът около църквата е създаден на много по-късен етап, по-точно - в началото на миналия век. Направен е през 1917 г. по поръчка на цар Фердинанд, за погребението на втората му съпруга - царица Елеонора. В парка има и други гробове – най-вече на свещеници, служили в храма. А трите гигантски секвои в самото начало на алеята са засадени през 1905 г.
Автор: Деси Тодорова
Снимка: Shutterstock
Снимка: Shutterstock
