Историята ѝ е достойна за филм. Едновременно мистична и романтична, носталгична и достолепна. Това е „Потопената църква“. Така е известна, но всъщност истинското ѝ име е било „Свети Иван Рилски“. Носила го е с достойнство във времена, когато вратите ѝ са били отворени за миряните от село Запалня и околностите. На празници в храма се стичали поклонници и вярващи, вдигали са се сватби, правели са се опела. Всичко това обаче е останало в миналото, а руините на църквата се издигат в средата на язовир Жребчево като безмълвен спомен от едно друго време, което никога няма да се върне.
Какво прави църква в средата на язовир?
Всъщност в миналото на това място не е имало язовир, а китно село. Пълно с живот и хора. Развивало се животновъдство, земеделие, имало воденици, както и много розови насаждения. Селото било на първо място по добив на розово масло. Цели 120 казана преработвали ароматните гюлове за целта.
За първи път за Запалня се споменава през далечната 1472 г. в османски документ. Има различни легенди защо селото е било преместено. Според някои, то е страдало доста през годините, тъй като близката река Тунджа постоянно излизала от коритото и неведнъж наводнявала района. И за да се предпазят от природата и нейните катаклизми, хората решили да го преместят доброволно. Друга легенда гласи, че турците изпепелили селото малко след падането на страната ни под османско иго. Но то все пак било издигнато отново, макар и не точно на същото място.
Снимка: Shutterstock
В крайна сметка през 1965 г. властта решава там да построи язовир Жребчево и селото окончателно е заличено. С решение го местят встрани, а на хората дават помощи, за да построят отново домовете си, което обаче се отразява на развитието му. Местните пренасят и всички ценни вещи от църквата на новото място. А изразнената църква остава да се извисява над опустелите домове, напомняйки за по-добрите времена, които безвъзвратно биват заличени.
В по-сухи периоди може да стигнете до църквата
Водите заливат мястото, къщите остават под водата, само църквата се извисява почти нереално над повърхността като паметник на миналото. С времето тя постепенно се руши и от нея остават само стените. И спомените. Интересното е, че когато водата в язовира намалее и се отдръпне от брега, до църквата може да се стигне и влезе. Но през повечето време тя е завинаги потопена. На брега обаче има обособено място, където може да запалите свещичка. А всяка година бившите жители на вече несъществуващото село се събират и организират в района голям събор.
Автор: Деси Тодорова
Снимка: Shutterstock
Снимка: Shutterstock
Снимка: Shutterstock
