• Плаши ги, че може да блеснат. Успехът е свързан с твърде много отговорност, твърде големи очаквания и твърде голяма възможност да застанеш в светлината на прожекторите. Възможност, от която неуверените в себе си личности бягат като дявол от тамян. Много талантливи хора с ниска себеоценка се самосаботират жестоко, най-често чрез отлагане, защото подсъзнателно се опасяват от мисълта, че може да се справят твърде добре. Че така светът ще научи за тях, ще ги издърпа да светло и всичките им недостатъци ще лъснат. 

Според американския психотерапевт Лора Д. Милър страхът от провал, от успех или от очакванията на другите са основните причини за отлагането и други подобни действия, които обобщаваме с не особено полезната дума „мързел“.

Форма на бунт

Екип от канадски психолози през 2001 г. публикува изследване, според което отлагането на задачите до последния момент е характерно за децата на строги родители, а възрастта, полът и някои черти на характера допринасят за развиване на подобен защитен механизъм. Когато направите нещо на момента, рискувате да ви натоварят с още и още задачи – особено ако ви ги стоварва човек, на когото не можете да кажете „не“ без риск от сериозни конфликти. На един строг родител не може да кажете „не“. На помощ идват заместителите „ей сега“, „утре“ и „след малко“. Няма да се изненадате, ако откриете, че „мързеливият демон“ вътре във вас е просто някогашното малко дете, за което вие, възрастният Х, Y или Z, сте строгият и взискателен родител. 

Защо не опитате по-мек подход? Приемете отлагащата част от вас като малко дете, което се инати – или защото се страхува, или защото има нужда от внимание. Опитайте се да разберете какви са неговите мечти, нужди и желания. Вместо да се отчайвате, да настоявате и вътрешно да си крещите (хроничните отлагачи правят точно това), отправете поглед навътре и се погрижете за себе си. Току-виж след малко сте се заловили с работа.