6. Отхвърлянето създава ударни вълни на гняв и агресия. През 2001 г. здравното министерство на САЩ публикува доклад, който посочва, че отхвърлянето е по-опасен рисков фактор за насилието сред подрастващите, отколкото наркотиците, бедността, или участието в улични банди. Безброй изследвания са показали, че дори леките ежедневни откази карат хората да изливат агресията си върху невинни минувачи. Но голяма част от тази агресия се обръща навътре.

7. Отхвърлянето ни праща на разрушителна мисия срещу нашето самочувствие. Често романтичният отказ ни кара да търсим вината в себе си, да се вайкаме всичките си недостатъци и да сипем ритници върху самочувствието си, което вече е съборено в калта. Повечето романтични откази са въпрос на различия в характерите и липса на химия, несъвместими начини на живот, различни приоритети или други подобни въпроси, които касаят взаимоотношенията между двама души. Обвиненията към себе си и атаките към самооценката ни само задълбочават емоционалната болка и правят възстановяването по-трудно.

8. Отхвърляне временно понижава IQ-то. Нужно е само човек да си припомни скоро преживяно отхвърляне, за да се справи значително по-зле на последващи тестове за интелигентност, тестове за краткосрочната памет, както и тестове за вземане на решения. Когато се опитваме да се справим с болезнено отхвърляне,не можем да мислим така ясно.

9. Отхвърлянето не реагира на разумни аргументи. Няколко души участват в експеримент, в който биват отхвърлени от непознати. Експериментът е нагласен: "непознатите" са подставени лица. Изненадващо обаче, дори разкритието, че отхвърлянето не е било действително, не успява да облекчи емоционалната болка, която участниците усещат. Дори когато им се казва, че непознатите са членове на презирана от тях група като Ку-клукс-клан, това не е достатъчно, за да успокои наранените чувства на хората. И все пак...

10. Има начини за лечение на психологическите рани, които отхвърлянето нанася. Има начини да се предотвратят психологическите, емоционални, когнитивни и социални проблеми, които обикновено следват. За да направи това ефективно, човек трябва да разгледа всяка една от тези психологически рани (т.е., да успокои емоционална болка, да се намали гнева и агресията, да защити самооценката си и да стабилизиране нуждата си да принадлежи към общност).