Ако следите олимпийските игри няма как да не сте ги забелязали – ярките цветни ленти, които често покриват немалка част от телата на спортистите. Те са известни като кинезио ленти или кинезио лепенки. Нека видим за какво служат.
Лентите са налични в няколко варианта. Олимпийските атлети на последните игри носеха основно Kinesio Tex Tape, разработени от японски хиропрактор през 1979 г. Понастоящем KT Tape притежава е единствената „официално лицензирана кинезиоложка лента“ на отбора на САЩ.
Уебсайта на Kinesio казва, че тяхната лента „облекчава дискомфорта и улеснява лимфния дренаж, като повдига кожата на микроскопично ниво“. Тя се прилага върху мускулите, за „намаляване на болката и възпалението, отпускане на претоварените мускули и подкрепа на мускулите в движение по 24 часа в денонощието.“
Според сайта на KT тяхната лента се прилага, за да „предостави лека външна подкрепа, която ви помага да останете активни, докато се възстановявате от травми. КТ лентата осигурява невромускулна обратна връзка (наречена проприоцепция) която инхибира (оптуска) или улеснява по-силното съкращение на мускулите и сухожилията.“
И двата сайта изброяват дълъг списък със неразположения, при които лентата може да помогне, от главоболие, през мускулни болки до бодежи, макар че изследванията, които подкрепят тези списъци, са твърде ограничени.
Работи ли?
Повечето изследвания не са открили значителни подобрения при използването на лентата. Няколко изследвания върху клиничната употреба на кинезио лентата при мускулно-скелетни заболявания не са установили, че тя помага на пациентите. За хора с хронични заболявания (които обикновено не са олимпийски атлети) тя най-вероятно е безполезна.
Едно проучване обаче, публикувано в British Journal of Sports Medicine, установява, че „Кинезио лентата е по-добра от минималната намеса за облекчаване на болката.“ Други изследвания са установили, че тя може малко да увеличава обхвата на движение.“ Никъде обаче не е установен значителен ефект.
И въпреки това толкова невероятно много спортисти очевидно разчитат на нея. Извън олимпийските игри хора като Ланс Армстронг и Дейвид Бекам също редовно са я използвали.
И се оказва, че в това има повече смисъл, отколкото си мислим. Ако действително има някакво, дори и малко намаляване на болката или увеличаване на обхвата на движение, лесно е да се разбере защо това има значение за един олимпийски спортист. Състезанията се печелят и се губят с части от секундата и дори 0,05 процента подобрение на изпълнението може да реши дали ще застанете на подиума, или ще седите встрани.
Но дори и да не подобрява реално изпълнението, може все да си струва да се носят, дори и само атлетът да си мисли, че му помага. Редица изследвания са документирали ползата от плацебо ефекта. Хората, които мислят, че са пили хапче с кофеин са чувствали по-малко болка и умора, дори да са поели само хапче със захар.
Както посочва психологът Стив Харис пред Ройтерс, „Фактът, че спортистите мислят, че им помага може да помогне по психологически начин.“
Психологическото предимство и увереността, която идва с него, може да е всичко, което ти трябва, за да хвърлиш копието по-далеч от опонента или да удариш топката още веднъж.
