За голямото самочувствие и малкото покритие

И така, голямото самочувствие с малко покритие се разхождало в коридора и минало покрай друго голямо самочувствие с малко покритие и се заприказвали дружески – види се, че говорели на един език, така да се каже, били замесени от едно тесто, били си лика-прилика. Второто принадлежало на единайсетокласник с мускули на трийсетгодишен. Второто самочувствие с малко покритие разказало на първото самочувствие с малко покритие, че неговият собственик ходел всяка вечер на фитнес, а понякога не влизал в часовете, за да си направи и сутрешна тренировка. Все пак продължавала минимум два часа по специална програма, включваща упражнения за предмишници, задмишници, отстранимишници, подлакътници, подбедрици, задбедрици и прочие. Да не споменаваме стоте килограма от лежанка, седянка и други популярни пози. После пиел стимуланти, имал специален режим на хранене, за които давал стотици левове на месец. Докато разказвало всичко това, второто голямо самочувствие с малко покритие така се надуло, че едва не се пръснало от гордост. Похвалило се, че преди няколко дни собственикът му заплашил учителката по математика, че „ще й се случи случка”, ако продължи да се заяжда с него. Почти същите думи (най-вече поради липса на други в речниковия запас) споходили по-късно и класната, която отказвала да му извини отсъствията. Ама че глупава и инатлива жена! Първото голямо самочувствие с малко покритие го гледало с лека завист, но пък си казало, че собственичката му има толкова богат арсенал от гаджета с мускули, че все някое ще бие по храброст и по обиколка на бицепса този фукльо.

Докато си бъбрели така дружески в коридора, минало трето голямо самочувствие с малко покритие, което принадлежало на съученичка на първото. То се спряло при компанията и подхванало темата за баловете. Разказало, че собственичката му вече си е капарирала онази рокля за три бона. Малко повдигнало вежди, когато разбрало, че някои от класа още не са си оставили капаро за фризьор и гримьор – местата са ограничени, а до бала остават някакви си 3-4 месеца. Една почивка на петчленно семейство се планира по-лесно от бал. След това се приближило и малко заговорнически заговорило за подаръка, който щял да получи собственичката му за бала – устни и гърди! На съседката Тамара техните обещали да й платят входовете за всички катедрали, галерии и музеи, когато си събере пари да отиде във Флоренция (събирала си от 8.клас и вече почти била събрала за билет). Горката! Направо не е за коментиране. Родителите на собственичката на третото самочувствие вече били изтеглили кредит и разкрасителните процедури предстояли през пролетта. Хубаво е човек да има бал, че да получиш такива прекрасни подаръци. Все пак не е лесно пет години да подправяш бележки, да преписваш домашни от интернет, да се караш с учителите и да не научиш абсолютно нищо въпреки усилените опити на твоите преподаватели. Величествено събитие някак. Изисква величествено тържество от калибъра на сватба, че и повече, щото може и да се ожениш повече от веднъж в тоя живот, ама балът, нали, е само един път…

„Какъв прекрасен живот, колко сме умни, колко сме силни!”, възкликнали трите големи самочувствия с малки покрития. След това се прегърнали братски, надули се от гордост и се пръснали, защото не били нищо друго освен… въздух под налягане.