Самочувствието у нас е с все по-оскъдно покритие. Обхватът е слаб, така да се каже. Само че този път не можем да обвиним мобилните оператори. Мрежата на човеколюбието е толкова крехка и нестабилна, че ако натежи още капка негативизъм отгоре, окончателно ще потънем в морето от мрачен непукизъм. И без това едва се задържаме на повърхността за глътка въздух.
Твърдо вярвам, че самочувствието без покритие е един от най-опасните капани на съвременния живот. То е породено от криворазбрана родителска любов и възторженост пред най-малкото постижение на потомството, от премълчани истини, от лошо възпитание. Подобна среда ражда героите от историята, която ще ви разкажа - горчива алегория на един иначе сносен привидно живот.
Разхождало се едно голямо самочувствие с малко покритие. Но нека първо ви го представя. То било на ученичката, която си чатела неграмотно в часа по български и литература, обзаведена с перфектен маникюр, разбира се, с гел лак. Много бил модерен. Можела да разказва с часове за техниките на изпичане, но не обелвала и дума, когато учителят й зададял някой безсрамен въпрос като що е то метафора например или още по-нагло – дали все пак е успяла да прочете поне първа глава от „Под игото”. Та собственичката на голямото самочувствие с малко покритие пишела на латиница, когато изобщо пишела. Защото най-често изразявала чувствата си с емотикон. Всъщност така можело да се проведе отличен разговор. Например: някой качва снимка – собственичката на голямото самочувствие с малко покритие я лайква. После бързо променя реакцията си на сърце. Собственичката на снимката я тагва в коментар и й праща емотикон, изразяващ прегръдка. Отговорът не закъснява – реакция със сърце и нов емотикон с куче, от чийто з@@ник излиза сърце наместо п@@ня. Намесва се трета приятелка, която щедро цъква сърца на всичко до момента, като ловко наваксва пропуснатото, и лепва на свой ред подскачаща гъба с пулсиращо сърце. Имайте предвид, че в този верижен чат могат да участват само най-добрите приятелки. Ако някоя все пак си спомни буквите от азбуката и за всеобща почуда ги нареди в дума - например: „Красавица!”, то бъдете сигурни, че ще прочетете отдолу следния отговор: „Като теб!”… Общо взето диалозите на тийнейджърите днес са сложни и дълбокомислени плетеници, смесващи картина и слово – цяло изкуство. Ако не сте от приближените, можете само плахо да лайкнете, за да не ви гледат накриво утре в училище. А между другото девойките, разменящи си така щедро сърца и любов днес, утре ще се скарат заради контролното по физика и няма да си говорят поне две седмици. В училище никой няма да забележи, защото така или иначе там не си говорят особено, забили погледи в телефоните си, но във фейсбук ще настане пустиня откъм сърцати кучета и гъби.
