От най-ранна възраст едно дете в Япония се учи как да бъде внимателно към чувствата – било то към неговите/нейните собствени или към тези на останалите. Обръща се внимание и към отношението му към обектите в къщата, към техните „чувства“. Така например ако едно момче е невнимателно и счупи любимата си кола-играчка, майка му няма да го смъмри затова, че е бил непослушен, а ще му каже: „Виждаш ли какво направи? Тази играчка я боли!“.
В Япония на майките не се налага да понасят цялата тежест на възпитанието. Бащите с радост помагат, опитват се да прекарват колкото се може повече време с децата. Японските малчугани се обсипват постоянно с любящи прегръдки и родителско внимание. Майките и бащите избягват да им крещят, камо ли да им налагат физически наказания. В същото време японските деца изпитват искрено съжаление, когато сторят нещо, което е разстроило родителите им.
Още от малки на японците им се показва колко е важно да не досаждат на другите, да бъдат учтиви, да очакват другите също да имат добри обноски. В японската култура е характерно да изразиш недоволството си към дадено нещо с поглед или с интонация. Съответно – децата винаги могат да разшифроват невербалните послания на своите родители.
За да обобщим, японските деца никога не са лишени от родителска любов и грижи. Още от малки те научават основните принципи за живот в едно колективистично общество. Да, тази система се различава доста от онова, с което доста хора са свикнали. За някои дори е противоречива. Тя обаче е древна и като такава е преминала през изпитанията на времето. Доказала е, че може да възпита дисциплинирани, патриотични и отговорни граждани.
Източник: BrightSide
