Ден след ден, в продължение на дълги часове, Леонардо да Винчи бродил по Миланските улици в търсене на подходящите образи за апостолите Вартоломей, Яков, Андрей, Петър, Йоан, Тома, Филип, Матей, Симон... Така един по един били нарисувани всички с изключение на Иисус и Юда.
Веднъж по време на богослужение в храма Леонардо видял образа на Христос в лицето на един млад певец в църковния хор. Художникът го поканил в ателието си и след няколко часа прекрасният образ на Иисус оживял на платното. Но образът на Юда все си оставал недовършен. Цели три години Леонардо се вглеждал в лицата на минувачите. Не оста вил нито едно тъмно, мрачно, долнопробно място, където да не е надзърнал.
Веднъж щастието му се усмихнало – намерил най-подходящия за този образ човек. Мръсен, пиян и окаян се търкалял в една канавка. Бързо намерил няколко помощника и несретникът бил отведен в ателието му. Той изписвал един по един пороците, които събрало в себе си това преждевременно състарено лице – себелюбие, злоба, егоизъм, високомерие, завист, гняв…
След няколко часа, когато пияният модел започнал да идва в съзнание, погледнал към платното и с огромна тъга в гласа възкликнал:
- Аз познавам тази картина!
- Това не е възможно, не може да я познаваш, никой не я е виждал още. До днес тя беше недовършена! – в недоумение отговорил Леонардо.
- Преди три години, когато в живота ми все още нямаше място за греха и пеех в църковния хор, по моя образ един художник нарисува Христос…
Всичко живее в нас. И доброто, и лошото. И светлото, и тъмното. Ние решаваме кое от лицата си ще покажем на света.
